Отличникът от Оксфорд посети родния Айтос и своето първо училище
Младият учен Руско Русков разботи върху създаването на по-безопасни ядрени реактори
За втори път отличникът на един от престижните универистети в света - Оксфорд посети СУ "Христо Ботев" в Айтос. Ето какво съобщават от СУ "Христо Ботев" след посещението на Руско Русков.
След първата си среща през 2019 година, Руско Русков отново гостува в СУ „Христо Ботев“.
Руско е първият айтозлия завършил физика в Оксфорд.
При първата си среща с ботевци, тогава в VIII клас, Руско беше завършил първата си година в университета, а сега той се похвали със завършена магистърска степен в един от най-престижните университети в света.
С усмивка той казва „Не беше лесно!“ Третата и четвъртата година са били доста трудни, с голям обем информация и тежки изпити. „Радвам се, че този период е зад гърба ми.“ Руско успява за три години да завърши бакалавър и за една година магистър. На този етап е продължил развитието си с докторантура. Това му дава право да работи определен тип работа, да разработва технология, която я няма. Темата на неговата докторантура е „Физика на плазмата и ядрен синтез“. Руско обясни на учениците, че докторантите са на трудов договор и ходят на работа, не са като студентите. Идеята на докторантурата е да се научиш да правиш независими изследвания. Има научен ръководител, който го наставлява. Руско конкретно се занимава с ядрен синтез и да се направят реактори за ток, които са по-безопасни от тези, които има в момента. Атомните централи като АЕЦ Козлодуй работят на разпад, не на синтез, там се разпадат тежки елементи като уран и това произвежда енергията, докато синтезът е на обратно. Много учени, както и Руско, работят по този въпрос.
Учениците проявиха интерес и към адаптацията на Руско в Англия, как се е справил с езика, лесно ли е намерил приятели, какъв е студентският живот.
Той сподели, че в началото е имал културна бариера, все пак е израснал в друга среда, не че не се е разбирал с англичаните. Мислел е, че с езика ще му е по-лесно, но не се оказва така. В България няма къде и как да практикуваш английски език толкова много. Сега пък е обратното по физика например знае много повече термини на английски, отколкото на български.
Що се отнася до храната, английската кухня не му е по вкуса и предпочита да си готви. Досадно му е ежедневното пазаруване. Трудно му е било със смяната на обстановката, тъй като обича рутината и обича да знае всичко къде му е. „Като студент можеш да се храниш в университета – сутрин, обед и вечер, също е добре и като цена. Общежитията са доста по-скъпи от България, но пък си сам в стая. Аз не съм от заможно семейство, но не ми беше много трудно финансово. Докато учех не съм работил, получавах стипендия, през лятото съм правел стажове, които са платени. В момента да си студент в Англия е по-скъпо, тъй като държавата не е членка на ЕС. Да отидеш да учиш в чужбина не е задължително и в България е добре. Софийският и Техническия университет в София са на добро ниво, имам приятели там. Това, че сме в Европейския съюз е голям плюс и имаш много възможности да се развиваш. Един от приятелите ми от университета е от Беларус, там е по-различно и в момента го търсят, защото трябва да влезе в казарма.“
Руско сподели, че е случил на приятели, повечето от други държави, може би затова по-бързо са се сближили, защото ги обединил елементът, че са чужденци. Те са от България, Беларус, Русия, Румъния и Америка. Студентският живот е сходен с българския, повечето излизат в четвъртък вечер и се забавляват, но по-скоро студентите от по-леките специалности. „Няма значение, че университетът е елитен, хората обичат да правят същите неща.“
Изпитите обикновено са писмени, провеждат се в голяма зала и всички са облечени в костюми и са с наметала. На хората там никога не им минава мисълта как да препишат. Особено ако препишеш дисертация наказанията са много големи.
Руско препоръча на единадесетокласниците да се насочат към технически специалности, специалности, свързани с компютри, математика, физика или химия. А на хората, на които не им се учи е добре да се насочат към всякакви занаяти – дърводелец, водопроводчик, майстор на покриви, това са трудни професии и има търсене, изискват се специални знания и са добре платени. Разликата е, че в Англия има гилдии за различни професии и ти ако решиш да станеш дърводелец отиваш при някой майстор и ставаш чирак, а после и майстор. Това всичко е организирано по правилен начин, докато тук го няма това.
Всички ние, учители и ученици, сме горди, че Руско е айтозлия и възпитаник на СУ "Христо Ботев"!
Ерген №1 Виктор попари Алек
Разгадахме тайната! Ето как да не се мачкат дрехите в сушилнята
