Сълзи от щастие: Бившето помощно училище изпрати абитуриенти на вълнуваща церемония
Богата програма с песни и танци за празника в Център за специална образователна подкрепа
Бившето помощно училище „Отец Паисий“ в Бургас, сега вече Център за специална образователна подкрепа, изпрати 9 абитуриенти навръх Деня н детето – 1 юни. Специални гости на емоционалното събитие бяха кметът Димитър Николов и ресорният зам.-кмет Йорданка Ананиева.
Празникът бе отбелязан с богата програма, децата рецитираха, пяха песни, танцуваха. Най-вълнуващ за младежите бе моментът с отброяването от 1 до 12, аплодисментите и овациите, в които се включиха всички присъстващо.
„Всяко дете има право на щастливо детство! Честит празник, скъпи деца! Радвайте се на чудото на живота, бъдете цветни в мислите и мечтите си! Радвайте се на детството! Щастлив празник на всички!“, каза Димитър Николов.
Помощното училище „Отец Паисий“ преди няколко години се преструктурира в Център за специална образователна подкрепа. Хубавата стара сграда до Бургаския свободен унниверситет бе реновиран с общите усилия на Община Бургас и дарители и в момента предлага добри условия на около стотина младежи с увреждания, които се обучават там. Всяка година учебният център изпраща по няколко абитуриенти, тази година завършващите са 9.
Проклятие ли тегне над бургаския футбол? "Черноморец 1919" изпадна в Трета лига
Той е готов да утеши двете дами, изоставени от ергена Алек
Той отиде да печели пари в Нидерландия, но загина по нелеп начин
Не ги приоритезирам, а имам огромното желание да бъдат видяни от хората, които са лишени от недъзи. Да, те завършват, и какво се случва с тях оттук насетне? Имате ли идея? Това за голямата им издръжка няма да го коментирам, защото не е гевезелък, като много други неща, от които може да се лишим.
60-годишните хора, както и всеки друг над 18-годишна възраст, с равен старт в живота, са били и са отговорни за случващото се около тях и в тях. Смислено ще се опитам да Ви отговоря на въпроса за административните центрове - да, могат да заемат позиции в публичната сфера, то, ако там не вземат позиции, къде другаде. Говорим пак за броени позиции, то щатът въобще не е раздут, нали?
И това не е "привидна" солидарност, а някакъв рационализъм - тези деца имат родители, които работят, имат братя и сестри, които работят или ще работят. И тук, ако обществото не помогне на тези хора, е*ал съм ти и държавата, то и без това я няма. Апелът ми е да не се сещаме за тях от време на време.
Оставете хората да си работят работата, за да могат да отделят и за такива и не ни ги приоритезирайте с безумните им и ви исканията- в центъра да били, в морската да били!
И без това издръжките им и разходите им са в пъти повече от на обикновените нормални хора!
Все пак ще трябва да се помисли за някакво минимизиране на разходите им - не живеем в социалистически строй!
Ако можете да ми отговорите смислено Каква работа имат в административните центрове на градовете?
От изкривената ви привидна солидарност! В същото време 60- годишни нормални хора, които са работили по 40 и повече години са ограничени в жилищата им, социално и материално демотивирани, но какво значение за "децата" има това като всичко им е free!
Голяма тъпотия- "по- смислено възприемали празника"- охранени като бичета- по трима трябва да озаптяват едно охранено биче.
Ами после сред нормалните! Гласови жалби до управителите, че колегите си гледали работните задачи и не му обръщали внимание на "смислено възприемащия празника", после и "работата"!
Браво на хората, работещи в тази институция. Късмет на децата.
Надявам се следващата година поне, ако не в центъра или морската, то поне в двора на училището да празнуват, а не навряни в задния ъгъл. <3