32 години от 10-ти ноември, ето как започна промяната
Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономик
Днес се навършват 32 години от историческия 10 ноември, променил историята на България. Тогава, през 1989 г. се състоя Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, който прие оставката на Тодор Живков. Това е краят на 35-годишното му управление на Народна република България като Генерален секретар на ЦК на БКП. Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните на СССР съюзници по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.
В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново обществено устройство - демократично начало на държавата. Икономическата рамка също се променя от държавно планиране към елементи на частно стопанство.
При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците, за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител. На 9 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката "по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало", а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.
На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на следващия ден - 18 ноември, се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред храм-паметника "Свети Александър Невски". На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван. Първите свободни и демократични избори след повече от 45 години се състоят на 10 и 17 юни 1990 г.
5 неща, които мъжете силно искат
Бременна ли е тази фолк певица
Никога не пръскайте парфюм върху косата си
Когато падна от власт Тошку гледаше като теле в железница, че е изтървал кокала и няма да е ръководител в държавата беше като насран. Така ще стане и с другите нови от стария бардак комунета,
Когато комунист е на власт държавата е на автопилот безотговорни и некомпетентни са службашите, фалити, здравна, икономическа и политическа криза .
Истината боли, червен пара'зите, а?!
Да ти припомня ли, че атлантиците соломон Паси и Александър Йорданов бламираха Дертлиев - човекът който искаше лустлация на БКП и предадоха България в ръцете на Луканов и къртицата му - марксистсия фелософ от с. Веселиново Желев?
Защото не комунистите, а атлантиците (деца на БКП пара'зитите) са проклятието на България.
Така е при демокрацията. А последното - при про'дтаците, фенове на брюкселската демокрация.
България, за съжаление, не можа да се отърси от комунистическата зараза на Кремъл, инжектирана с помощта на (анти)българските комунисти. Но, нещата не се изчерпват само с комунистите - майкопродавци. Оказа се, че заразата е проникнала дълбоко в българското общество и то, съвсем естествено, умира. Умира, както всеки отровен организъм. И симптомите на тая смърт, организирана и провеждана от Москва, си имат много имена, част от които са Костя Копейкин, Болен Лидеров, Магарешки и т.н. И в смъртния акт пише - последни по доходи, първи по смъртност не само от китайския вирус, но и от много други заболявания.
Къде се намират сега другите окупирани навремето от Русия - СССР държави от т.нар. социалистически лагер? Къде е Чехия? Къде е Полша? На светлинни години пред нас! А ние УМИРАМЕ! Защо?
Ами защото навремето един човек би казал:
"„Честта на нацията е нещо реално съществуващо. Народите, които не желаят да отстояват честта си, рано или късно губят свободата и независимостта си, което в края на краищата е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата. Който желае да остане страхлив роб, той не може да притежава чувство за чест, понеже заради него неизбежно ще му се наложи да влезе в конфликт с едни или други враждебни сили.”
Затова!
2. Въпреки че всички имаха работа - никой не работеше.
3. Въпреки че никой не работеше - планът се изпълняваше 100%.
4. Въпреки че планът се изпълняваше 100% - в магазините нямаше нищо.
5. Въпреки че в магазините нямаше нищо - всички имаха всичко.
6. Въпреки че всички имаха всичко - всички крадяха.
7. Въпреки че всички крадяха - винаги оставаше още за крадене!
Народна Реоублика България (1946-1990) - златният век!