Дигитализираме 1 млн. културни ценности и 1 млн. страници от библиотеките
В плана за възстановяване има част, свързана с модернизация и дигитализация във всяка една сфера на обществения живот
„Подкрепата за изкуството и културата ще продължи. Много инвестиции бяха направени през последните години, почти няма публична сграда без финансиране за модернизация и енергийна ефективност. Усилията продължават. В Плана за възстановяване и устойчивост има ресурс за енергийна ефективност за публични сгради, а 15% от него ще бъде за културна инфраструктура“. Това коментира кандидатът за народен представител Ивелина Василева на среща с представители на музейната и библиотечна общност в Бургас. Тя допълни, че планът е подкрепа за държавите да се справят с последствията от пандемията. В него има съществена част, свързана с модернизация и дигитализация във всяка една сфера на обществения живот.
В плана е заложено изграждането на Единна електронна платформа, която да съхранява в дигитална форма фондовете на музеи, библиотеки, националната филмотека, БНР и БНТ.
Предвижда се по проекта да се дигитализират 1 млн. движими културни ценности.
Също така ще бъдат дигитализирани периодични издания, излизали до Втората световна война на територията на България, както и регистрационни единици на книги, всички защитени с авторски права, равняващи се общо на приблизително 1 000 000 страници.
Инвестицията за създаване на Единната платформа и център за съхранение ще бъде в размер на над 20 млн.лв., а отделно от това ще бъдат финансирани и дейностите по разработване и въвеждане на единни стандарти, изграждане и техническо обезпечаване на дигитални хъбове, осигуряване на безопасна среда за съхраняване на филмовите ленти, изграждане на експертен капацитет и дигитализиране”.
Любен Дилов коментира новосъздадената Държавна агенция за наука и иновации. „Това ще бъде още един инструмент в помощ на вашата сфера. Няма да има ограничения за кандидатстване за европейски средства за иновативни проекти. Впечатлен съм и от новата библиотека в Бургас, няма друга такава сграда у нас. Ще работим и за развитието на подводната археология в района“.
Директорите на Регионален исторически музей – Бургас Милен Николов и на библиотеката Яна Кършийска поставиха конкретни проблеми. Сред тях са повишаване на възнагражденията, подобряване на връзката между министерствата на туризма и културата, повече средства за консервация и реставрация на културното наследство.
„Хубавите неща ще продължат да се случват, градът ни е кауза, която защитаваме. Работим за младите хора, те ще ни покажат хоризонтите за развитие“, заяви Веселин Пренеров. Той коментира поредната промяна в града – ремонтът на Етнографския музей. Предстои обособяването на нова експозиция за летния сезон на нова локация, докато тече пълният ремонт на сградата на музея.
Драгомир Стефанов акцентира върху висшето образование като приоритет. „Целта ни е да изградим университетски хъбове, за да може повече млади хора да останат в Бургас. Новата библиотека може да бъде много добра база за бъдещите студенти чрез дигиталната трансформация, която предстои“.
Университет "Проф. д-р Асен Златаров" и Черноморският институт със съвместна инициатива
