Ако изборите бяха днес: ГЕРБ е първа политическа сила, Слави Трифонов - извън НС
Вижте обществените нагласи в условията на епидемична обстановка
Месец след отмяна на извънредното положение, което премина в извънредна епидемична обстановка, „Барометър България“ проведе допитване за това кои са най-важните теми пред българите, пише novini.bg.
В края на февруари в редовното си проучване „Барометър България“ зададе въпроса „Страхувате ли се от коронавируса?“. Днес, няколко месеца по-късно, мнението на хората е претърпяло промяна. На същия въпрос респондентите дават доста различни отговори.
Докато преди повечето от тях неглижираха въпроса със заразата, то днес 43,7% заявяват, че се страхуват (в края февруари 25,6% са посочили, че ги е страх).
Намалява значително делът на тези, които смятат, че паниката е изкуствено създадена и няма причини за страх – февруари са били 26,5%, а днес – 15,2%. Устойчив е делът на тези пък, които заявяват, че следят новините, но не изпадат в паника – 30,2% в края на февруари и 33,2% през месец юни. Почти двойно са се увеличили анкетираните, които смятат, че коронавирусът е поредният грип, който ще отмине – сега са 10,1%, а преди – 5,2%.
Промяната в отношението на българите за пандемията от COVID-19 явно се дължи на нейния обхват и продължителност. Въпреки че България е от страните, в които няма голям брой заразени и смъртни случаи, страхът на сънародниците ни все пак е нараснал значително.
Респондентите отговориха и на въпрос коя е най-важната тема за българите след извънредното положение. Процентите от отговорите надхвърлят 100, защото анкетираните са давали повече от един отговор.
За 82,4% най-важно е как страната ни ще се справи с икономическите последствия, породени от кризата с коронавирус. Отминаването на заразата е важна тема за 38,9% от българите, а за 36,5% това е разхлабването на мерките. 24,3% пък открояват като важна тема състоянието на здравната ни система след кризата.
Въпреки страха от зараза българинът съвсем прагматично поставя като тема от най-голяма важност как ще се справим с икономическите последствия. Цели сектори от икономиката са изключително засегнати и обществото очаква мерки, които да начертаят план за излизане от кризата.
„Барометър България“ попита анкетираните според тях коя е институцията, която е изиграла най-важна роля по време на извънредното положение.
Респондентите подреждат по следния начин коя институция е имала най-важната роля в борбата с коронавируса - почти с равен дял анкетираните подреждат министерски съвет – 31,6%, и Национален оперативен щаб –
30,2%. Народно събрание е институцията с на-важна роля според 24,2%, а за 4,3% това е здравният министър. 9,7% от анкетираните не могат да посочат.
След края на извънредното положение и в условията на извънредна епидемична ситуация оценката на политическите сили при евентуални избори днес не търпи динамични промени спрямо последното проучване на „Барометър България“ през февруари.
Попитахме анкетираните „За коя политическа сила бихте гласували, ако изборите за български парламент се провеждаха днес?“
Според преизчислените данни от заявилите, че ще гласуват, ГЕРБ остават водеща политическа сила и за тях биха дали вота си 33,5% от анкетираните, които ще отидат пред урните.
БСП са на второ място с 18,2%, но продължава тенденцията им на отлив на подкрепа, като вътрешните противоречия и неяснотата дали и какви промени ще настъпят в партията отблъскват избирателите им, включително и от най-твърдото им ядро. Няма промяна в подкрепата на традиционния електорат на ДПС и те биха били трета политическа сила с 10 % от гласовете, ако изборите се провеждаха сега.
При избори днес Обединени патриоти с 9% биха били четвъртата политическа сила в бъдещия парламент, като през последните месеци запазват и консолидират подкрепата на патриотично настроената част от българските избиратели.
Партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която наскоро получи регистрация, тепърва ще трябва да изгради структури и предстои да се види какви лица ще представи пред евентуалните си избиратели на местно ниво. Към момента разчита предимно на популярността на лидера си, като телевизионна звезда, и привлича подкрепата на 3,4% от анкетираните – предимно млади хора във възрастовата група 18-26 години и от малки населени места.
„Демократична България“ трудно ще успее да мобилизира достатъчна подкрепа, за да прескочи изборната бариера. Към днешна дата привлича вота на 3% от анкетираните – десни избиратели от столицата и най-големите градове.
Наблюдава се и значим процент колебаещи се (10,7%), част от които са привърженици на левия политически сектор, които засега са снели традиционното си доверие към столетницата, но все още не са решили към кого да го насочат.
И през юни значителен си остава делът на негласуващите – 43,5%.
Характеристики
Период на провеждане на изследването: 20-25.06.2020 г.
Методология: Количествено проучване
Представителност: населението на България с избирателни права
Обем на извадката: 828 души на възраст над 18 г.
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно интервю
Финансиране: Собствено
Черешите 12 лв., ягодите 11 лв. – спекула и слаба държава
На Путин не му остава много време, за да постигне пробив в Украйна
Само за мъже: 5 места, на които е забранено за жени
2.НОЩ не е институция. Образован човек би се зачудил защо е в списъка.Което ме води до т.3.
3.Признака възраст липсва.
Наблюденията ми (на други читатели може да са различни) са че, телефонни проучвания силно клонят към хора в пенсионна възраст и рядко представляват обществото. Въпреки че имат право на глас. Те са пасивни наблюдатели в обществото и не го определят в България, както и повечето страни.
Листите които се създават с телефони също кривят статистиката. Често те са купени от трети страни като телешопинг компании или MLM компании легални или не. Демографията на тези сфери исторически е хора в пенсионна възраст които купуват каквото им се рекламира повече от веднъж. Допитването би било по-преставително на обществото ако имаше и онлайн компонент.Не защото една демография е по-важна, а защото така се представят повече мнения.
4. Друг проблем който виждам е че запитването не следи за нивото на образование. Предвид три от четирите въпроса са свързани с биология, държавни институции и международни отношения, и програми. Би било добре да се знае колко от анкетираните са спрели преди да са достигнали предмети като Биология и предмети свързани с Гражданско образование.
И като край, в първият въпрос има грешка при отговорите. Заболяването което е неправилно описано като само коронавирус. Вместо името му Covid-19. Има отговор който грешно го описва че е инфлуенца(грип). Хубавото е, че броят хора избрали този отговор е спаднал. Лошото е, че липсват данни за образование и този въпрос потвърждава нуждата от този показател в графиката/статистиката. Но съм най-потресен че е предлаган като възможен отговор, заедно с отговора, че НОЩ бил институция. Което поставя под въпрос какви хора ловят с тези отговори и неправилно сформирани въпроси.
Благодаря, че бяхте на моят Ted Talk!
Прокурори влизат в ГДБОП и изискват определени разработки. Такива, дето „отлежават“.
Шефът на ГДБОП е силно притеснен и звъни на Борисов – „кво става“.
Шефът на ГДБОП е лична капия на Борисов.
Борисов звъни на Гешев - „кво става“.
Гешев отвръща: „Ако още веднъж ми се обадиш по телефона, такава пресконференция ще свикам, че ще ти завие свят!“.
И му затваря телефона...
Предстои ли акция „На колене! Ти си абсолютен престъпник!“?
По думите на Румен Радев властта крачи към пропастта...
Единствената демократична партия!