Средната заплата стига 1500 лева през 2021 година
Политиката по доходите е един от приоритетите в бюджета
Средната заплата в България се очаква да достигне 1500 лева през 2021 година, показва инфографика, която Министерството на финансите изпрати снощи, след като по-рано същия ден публикува проектобюджета за 2020 г. и актуализираната средносрочна прогноза за периода 2020-2022 г. Целта е догодина средната заплата да е 1400 лв., а през 2020 г. - 1600 лв.
Политиката по доходите е един от приоритетите в бюджета - според средносрочната прогноза - наред с образованието, здравеопазването и отбраната. В числа това на практика е равно на 50 лв. върху минималната заплата от 1 януари, с които тя ще стане 610 лв.; 10-процентно увеличение на работещите в бюджетния сектор и повече пари за учителски заплати.
Пенсиите ще бъдат увеличени с 6,7% от 1 юли. Бюджетът ще е балансиран. Държавата планира да събере и похарчи 46,827 милиарда лева. Догодина ще може да бъде поет нов държавен дълг в размер на 2,2 млрд. лева при ограничение от 1 млрд. тази година, заради покупката на изтребителите.
За 2020 г. се очаква дефицит от 0,1% от БВП, за 2021 и 2022 г. - съответно 0,5% и 0,1% излишък. Растежът на потенциалния БВП през 2019 г. ще достигне 3,3% и ще се забави до 2,7% през 2022 г. по оценки на МФ. Министерството очаква 2,1% инфлация догодина. Прогнозата на Европейската комисия е за 1,7%. Капиталовите разходи нарастват с 15,5% през 2020 г., спадат с 5,8% през 2021 г. и отново нарастват с 21,7% през 2022 г.
Изменението се обяснява с предвидени средства за магистрала "Хемус" и други пътни инфраструктурни проекти, въвеждането на ТОЛ системата (която трябва да донесе 600 млн. лв. за периода по прогноза на МФ), нови доставки за бойна техника и ускоряване на усвояването на средствата от еврофондовете.
5 неща, които мъжете силно искат
Бременна ли е тази фолк певица
Никога не пръскайте парфюм върху косата си
Чеснови дунапренки – откакто ги правя, никой не поглежда хляба!
Колкото и дълбоки да са презрението и омразата му към плебса, особено когато последният не проявява дължимото страхопочитание към властта, истинският властник е длъжен, в интереса на вечността, дори когато съсича или разстрелва народа да му разяснява, че това се върши в негово име, и че кръвопускането е абсолютно полезно за народното здраве. Затова даже когато властта е в ръцете му по силата на божието благоволение или историческата необходимост, без да говорим за „народния вот“, той трябва да се допитва до „общественото мнение“. Последното има много лица. От събранията, на които опитоменото боилство е истинският „изразител на народните стремежи и идеали“, до известните пи ОФ-изборни победи — с 99.99%.
IIII. Отношение на властника към „съратниците“ му.
Истинският властник няма приятели. В параграф 7-и на този катехизис вече формулирахме принципите на категоризиране на екземплярите от рода Номо Sapiens. Тук само ще повторим, че критерият, съобразно който той определя становището си към „ближния“, е полезността или вредността на последния… за каузата на неговата лична власт. Въпреки хладината, която лъха от предишната алинея, не е излишно да се напомни, че сградата на властта почива върху пълната солидарност на властниците срещу народа. Малки или големи, ние момеем да плуваме като лайно над народните води, само докато сме единни. Цената, която трябва да се заплати за участието във властта, е признаването на демократичността на йерархическия централизъм и произтичащото от него неравно разпределение на предоставените ни от провидението и народа… зелници . Макар че йерархическата стълба поражда неравенството и сред властниците, нископоставените трябва винаги да помнят, че те стърчат поне с една глава над плебеите. Само това предимство да беше, властта си струва да бъде бранена със зъби и нокти. Нека още се помни, че като премия за послушанието и изпълнителността всеки „мой хранен човек“ и „здрав наш другар“ ще получи пълно всеопрощение, и на небето, и на земята, за престъпленията си, когато те са насочени срещу брашняния чувал. Гарван гарвану око не вади!
Личните качества на властника
Стъпвайки на пътя към висшето общество, властникът загубва отнапред всички човешки качества. Той няма вече никакви други интереси, чувства, привързаности,
мисли и страсти, освен тези, които го водят към завоеванието на все по-големи късове власт. Всичко в него е погълнато от една-единствена и постоянна цел — изкачването на върха на пирамидата на властта. 37. Не на думи, а на дело истинският властник е скъсал с всички морални ценности и условности на „простите хора“. В последните той вижда само потенциални слуги или врагове. Главната цел на неговия живот е безпрекословното подчинение и употребата на едните, за постигане на поставените му от провидението и историческата необходимост върховни, и понятни само нему идеали и елиминирането на другите от житейския му път. 38. Властникът презира дълбоко всякакви програми и принципи. От всички науки той познава и признава само една — науката за управлението, или което е същото — за пасенето и стрижбата на човешкото стадо. Останалите науки той отдава под аренда на носителите на вечнотърсещия, любопитен човешки дух при едно условие — че те са готови да продадат първородството си срещу паница казионна леща. 39. Той презира дълбоко т.нар. обществено мнение, освен ако то съвпада с неговото собствено. Същото отношение властникът има и към т.нар. обществен морал. Морално за него е всичко, което съдействува за установяването на безразделната му власт над овцеподобните поданици, и безнравствено и престъпно — всичко, което пречи за постигането на тази единствена, имаща стойност в неговите очи цел! 40. Знаейки, че властта е рентабилен занаят, той трябва винаги да помни, че като контрапарти на рентата, този занаят е рискован. И често се заплаща с главата. Не забравяйки колко изобретателна в отмъстителността си спрямо падналите властници е многоглавата хидра, наречена народ, истинският властник трябва да изхвърли от душата си всякакъв романтизъм, сантиментализъм и ентусиазъм, когато се поставя на карта основният въпрос на властта: Кой — кого? Лаконичен отговор на този въпрос са дали моите талантливи ученици от БКП: „С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!“ След като властническото сладострастие му е станало втора природа, във всеки помисъл и действие той трябва да се ръководи само от студената политическа сметка. И в нея той не трябва да намира други интереси, освен личните си, и от само себе си се разбира тези на… роднините си. При условие, че те не са разядени от червея на едиповия комплекс. 41. Властникът е безпощаден и безцеремонен към т.нар. народ! Последният разбира само от един език — този на камшика. Загубил всякакви младенчески илюзии, истинският властник трябва да помни винаги, че войната му с готовите да го разкъсат във всеки момент на слабост поданици — тайна или явна — е война не на живот, а на смърт! Властник, който търси обичта и благодарността на поданиците си, е кретен и „смрад — благовонна.