А вие сблъсквали ли сте се с този проблем - спите, но не се наспивате

Съвременният начин на живот превръща все повече хора в „сови”, които лягат късно и стават късно, а обществото продължава да иска от нас да сме ранобудни „чучулиги”. Каква е причината? Telegraph.co.uk цитира мнението на професор Тил Рьонеберг от Мюнхенския университет, който от години изследва механизма на "вътрешния часовник".

Този механизъм е зависим най-вече от слънчевата светлина. Когато хората са лишени от нея, биологичният им ритъм бързо се нарушава. Дните започват да им изглеждат по-дълги, стоят будни няколко часа повече, след което много по-дълго време спят. В съвременния свят е все по-трудно човек да следва естествения си биологичен часовник, пише Obekti.bg.

След прекосяването на няколко часови зони със самолет повечето хора страдат от нарушения в съня и отпадналост. Според Рьонеберг същото се случва с две трети от съвременните хора и без да пътуват – те са принудени да станат и да започнат работа по време на биологичната си нощ. Затова и ученият говори за „социална часова разлика”.

Засегнатите от нея са по-склонни към тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол и кофеин, затруднена концентрация, резки промени в настроенията и затлъстяване. Защо за някои хора е толкова трудно да стават рано?

Вътрешният ни часовник е продукт на еволюцията, обяснява Рьонеберг: за развитието на биологичния ритъм при човека важна роля е изиграл огънят.  Защитени от него по време на сън, хората са можели да търсят храна през деня. Още тогава е било нужно някои да бъдат „сови”, а други „чучулиги”, за да има винаги човек, който да стои на стража, докато останалите спят. За младежите е било предимство да спят до късно, защото са били физически най-годни да ловуват нощем.

И днес младите хора обикновено се будят по-късно, а обществото ги възприема като мързеливци. Според Рьонеберг образованието би се подобрило значително, ако уроците започват по-късно. "Социалната часова разлика" е проблем на съвременното общество. Прекарваме все повече време – и през деня, и през нощта – при изкуствено осветление. През деня не получаваме достатъчно светлина, за да сме сигурни, че е ден, а през нощта не е достъчно тъмно, за да заспим. Вътрешният ни часовник вече не получава ясен сигнал, а за повечето ни телесни функции часовникът на стената няма никакво значение, смята Тил Рьонеберг.

Но връзката ни със слънцето още не е прекъсната - това е установил ученият, изследвайки моделите на сън и бодърстване в Германия. Колкото по на запад в страната живее човек, толкова по-вероятно е да спи до късно, показват резултатите, независимо от факта, че Германия е в една часова зона. Изводът е, че хората още живеят според слънцето, а не според будилниците.