Как трима души живеят със 150 лева на месец? Вижте трагедията на едно българско семейство от Средец

Автор: Иван КОЛЕВ

Как трима души живеят със 150 лева на месец? Този въпрос си зададоха хиляди бургазлии, запознали се с тежката съдба на Тинка Бонева от Средец.

Читател на Флагман.бг разказа покъртителната история на жената, която се труди неуморно, за да осигури прехраната на семейството си (ВИЖ ТУК). За нея – достойна българска майка, държавата сякаш е безчувствена и сляпа. Оставена е на произвола на съдбата – да се оправя, както може!

След публикацията на Флагман.бг хиляди се трогнаха от битката, която води Тинка. Наш екип се срещна с нея в дома й в Средец. Тинка живее с 28-годишния си син Иван и 23-годишната си дъщеря Стилияна в панелка на ул.“Васил Коларов“ в Средец.

Посрещна ни топло, дори ентусиазирано. Току-що бе приключила важен разговор по телефона – с благородна жена от Бургас, която бе прочела нашия материал, обещала да й изпрати най-необходимото – храна, с която да изкара поне 2-3 дни, малко дрешки и топло зимно яке. Тинка е благородна. Това е всичко, което иска. „Когато има храна – децата са спокойни“, казва тя и отваря дома си за нашия екип.

Съдбата на Тинка е изключително тежка. Децата й имат психически и здравословни проблеми. До 2000 година е успява да се справи, защото мъжът й бил шофьор в Бургас, но скоротечен рак на стомаха го убива за дни, а Тинка остава сама и с трудна задача – да осигури прехраната на болните си деца, които никога няма да могат да работят.

Институциите остават бездушни за проблемите й, а нейната битка не спира и ден. Тя чисти входове, гледа възрастни хора, старае се да е до децата си. Преди три години обаче и е повалена от тежко заболяване – тумор на гърдата, за щастие доброкачествен. Тинка е оперирана успешно, но лекарите са категорични: Вече не може да се подлага на толкова тежки физически изпитания. Въпреки това тя не спира, защото трябва да изхрани децата си.

В Средец трудно си намира работа. Пътува до Бургас, за да гледа възрастен мъж, предвижва се на стоп, защото няма никакви пари. Дребните левчета, които взима от тази работа й помагат поне да купи хляб за семейството си. Като казваме левчета, тя действително получава дребни пари - между 3 и 5 лева, за които идва до Бургас, чисти, мие, готви и се прибира обратно в Средец, за да се погрижи и за децата си.

„Обикновено ядем филии със сол, понякога олио и червен пипер. Ако имам пари купувам месо и зеле. Децата много обичат пиле със зеле, но го готвя веднъж или два пъти в месеца. Правя им също леша, фасул и картофа – когато мога да ги купя. Добрите хора от магазина ме записват, вярват ми, но гледам да вземам само най-необходимите неща от тях и да не правя по-голяма сметка от 20 лева. Това са много пари!“, сподели днес Тинка пред наш екип.

Семейството е толкова бедно, че няма средства да смени изгорялата крушка в хола. Тинка е горда жена, не търси милостиня. Благодарна е на всичко, което получи, но е изключително скромна и трябва добре да се запознаеш с нея, за да осъзнаеш, че на това семейство му трябва абсолютно всичко.

Тинка твърди, че има мебели, но в апартамента й видяхме само две стари соцлегла, които са отдавна разбити. Синът й спи на спалнята, която се е разглобила и няма кой да я сглоби. Момчето е с психическо заболяване, добряк е, не е опасен, но едва обслужва хигиенните си навици и дума не може да става, че е годен да върши физическа работа.

В кухнята има малка печка „Раховец“, няма работещ телевизор, бойлерът е изгорял преди две години, заради което се къпят със студена вода, използват ужасно стар хладилник, който обикновено изключват, защото в него няма нищо. „Няма смисъл да харчи ток“, казва 55-годишната жена.

Споделя единствено, че се нуждае от дърва, за да изкара зимата. Показа ни запасите си - 4-5 чувала, печката й тлее едва-едва, колкото да поддържа минималните температури в стаята, където тя стои цял ден с дъщеря си и сина си. Нуждае се и от храна, защото зимата няма много работа, а трудно успява да оцелее със 150 лева, с които трябва да плати сметките, както и да купи лекарства.

Самата тя се нуждае от преглед при лекар, но не може да отиде, защото осигуровките не са й платени. Тинка е опората на семейство, старае се да не дава унил вид, за да не паднат духом децата й. С половин уста, след като ни изпраща и децата й вече не чуват, разказва, че още миналата година е трябвало да отиде на профилактичен преглед, нямала обаче пари за изследванията. Заради това се моли на Бог да е държи жива, за да изпълнява своята мисия – да гледа децата си!