Депутатите полудяха ли? Ако въведат мажоритарната система на Трифонов, тежко ни и горко!

Автор: Лъчезар Лисицов



Светът изглежда е полудял. А и България покрай него.
Британците преди няколко месеца гласуваха за „Брекзит”, след което започнаха да търсят в Гугъл какво е „Европейски съюз”. А днес американците хвърлиха „ядрената бомба” и избраха лудия Тръмп за президент на най-силната държава в света.

Междувременно в България се случват не по-малко любопитни неща. Избирателите свалиха ГЕРБ от трона за първи път от десет години, като предпочетоха за президент слабо известния генерал Румен Радев.  Националистите са с безпрецедентен вот от 15%, а съмнителният варненски бизнесмен Веселин Марешки е четвърти с над 11 пункта.

Голямата беля, която българският избирател обаче е на път да си причини, е с гласуването на популисткия референдум, иницииран от Слави Трифонов. Допитването е на ръба да стане задължително, а въпросът за мажоритарния вот може да сложи край на многопартийната система и да доведе до тежки кризи и постепенно налагане на съвсем истинска диктатура.

Народът естествено не разбра това. Шансът да прескочим популизма в случая беше хората както обикновено да не проявят достатъчна активност. Този път обаче магията на Слави проработи. Дори и да не премине бариерата за задължителност, референдумът събра 2,5 милиона гласа "за" и политиците няма как да не се съобразят с него.

Изкушението за налагане на мажоритарна избирателна система при водещите партии също е голямо, защото така те биха получили пълен монопол в управлението, независимо дали говорим за ГЕРБ или БСП. А утре може би и за някой нов политически „спасител” като Слави Трифонов. Днес Цветан Цветанов неслучайно си призна, че е „за” предложението на шоумена.

Дано парламентът прояви разум и не гласува за мажоритарна система в този краен вид. А ако референдумът все пак мине бариерата за задължителност - тогава да става, каквото ще става.

Ако някой още не е разбрал какво значи изцяло мажоритарен вот, за какъвто беше допитването, да обясня и аз. България се разделя на 240 избирателни района, защото това е броят на депутатите в парламента. Всеки район избира само един депутат. Според референдума на Слави това трябва да става в два тура – както на президентските избори в момента. И както на всички президентски избори, кои са кандидатите и какви са техните качества е от второстепенно значение. Победителят е винаги от първата или втората водеща партия. Днес това са БСП и ГЕРБ. Т.е. с малки изключения, в парламента ще влязат само представители на ГЕРБ, БСП и още няколко от ДПС – от районите със смесено население. 240 Радевци, Цачевци и Орешарсковци.
Патриотичен фронт, Реформаторски блок, Радан Кънев, Марешки, Първанов? Забравете ги!

Най-голямата партия, която е на гребена на вълната, винаги ще има абсолютно мнозинство, а е напълно възможно да има и квалифицирано – от 160 депутати. Това означава еднопартийно управление и голяма опасност от налагане на авторитарен режим. Никакви чисти личности няма да влязат в парламента, както пропагандират апологетите на мажоритарния вот. Ако има такива, те ще са редки изключения и ще са безгласни букви.

Доказателствата за това са безбройни не само по света, но и у нас. Нали избираме кметовете си мажоритарно. Те независими личности ли са? Не, почти всички са от ГЕРБ и БСП. В смесените райони са от ДПС. Да са цъфнали и вързали общините? Не! Дори са по-корумпирани и непрозрачни от централната власт – наскоро излезе и проучване за това на Института за икономическа политика.

През 2009 г. нали избрахме 31 депутата мажоритарно (с един тур). 26 от тях бяха от ГЕРБ, а 5 – от ДПС. По пропорционалната система депутати вкараха обаче и БСП, и Синята коалиция, и РЗС, и „Атака”. Изцяло мажоритарен вот щеше да извади тези политически сили от парламента. А всички българи, гласували за тях, щяха да останат без представители в Народното събрание.
Велико Народно събрание се избира, като половината 200 депутати са мажоритарни. И това сме го живели през 1990 г. И тогава се видя, че мажоритарно спечелиха само големите БСП и СДС.

По света изцяло мажоритарни системи има само в няколко по-големи държави - САЩ, Франция, Англия. Първите две обаче не са парламентарни, а президентски републики. Англия е парламентарна демокрация с почти хилядолетна история. Не може България да се сравнява с нея.
Нито сме Швейцария, която е станала (единствената в света) ефективна референдумна демокрация след 150-годишен опит с народни допитвания.

В България тепърва градим някаква нова европейска политическа култура след тоталитарния режим. И колкото и бавно да е, все пак се движим в някаква нормална посока. Тук-таме се парим, но не фатално. Поне от 1997 г., когато Жан Виденов фалира държавата, управлявайки с абсолютно мнозинство.
Въведем ли изцяло мажоритарна система, тежко ни и горко. Ще си имаме винаги някой Бойко, Слави или Жан. А може и Путин или Ердоган, ако някой реши, че е безалтернативен и трябва да властва вечно.

Мислех да гласувам на референдума. Но когато видях, че социолозите прогнозират 80% „за” мажоритарен вот, се отказах, за да не вдигам активността. И аз имам принос бариерата за задължителност да не бъде прескочена (засега е така, още ЦИК не е обявилa окончателните резултати). Затова моля политиците в парламента да се съобразят и с ония близо 4,5 милиона, които изобщо не участваха на референдума или гласуваха с „не” на него. Те все пак са повече от 2,5-те милиона, гласували „за” мажоритарен вот.

И не ме разбирайте погрешно. Системата има нужда от промяна и хората наистина трябва да бъдат чути. Мажоритарен елемент може да се вкара по много начини – и с повече преференциален вот, или с немската система, която според мен е перфектна. Водещ обаче трябва да остане принципът за пропорционалност – за да може в парламента да има достатъчно голямо представителство на гласуващите и за да се спасим от диктатури и тежки политически кризи и революции.

Другите два въпроса от референдума – за задължителния вот и партийните субсидии, също са популистки, но не са чак толкова спорни и опасни. Това обаче е тема за отделен анализ.