ГЕРБ: Падне ли правителството, парите за Бургас спират (ВИДЕО)
Депутатите от ГЕРБ подчертаха, че кабинетът на Борисов е единственият гарант за развитието на Бургас
07 Ноември 2016, Понеделник, 11:37 ч.
Автор: Иван КОЛЕВНе трябва да допуснем България отново да стане държавата на Делян Пеевски, призова Семир Абумелих
Падне ли правителството има голяма опасност големите проекти, които се изпълняват в момента в Бургас да спрат. Това алармира областният лидер на ГЕРБ Димитър Бойчев.
Днес ръководството на ГЕРБ даде извънреден брифинг пред бургаските медии. На импровизираната пресконференция в шатрата до Часовника присъстваха всички депутати от партията – Димитър Бойчев, Иван Вълков, Семир Абумелих, Диана Йорданова, Румен Желев. Те сигнализираха, че има опасност развитието на Бургас да спре, защото до този момент ГЕРБ е гарантът на процесите, които промениха града, подчертаха депутатите.
„В момента се изгражда спортната зала, трябва да стартира разширението на ул.“Крайезерна“, която ще изведе трафика за Южното Черноморие извън града, веднага след това идва Северният обход и още редица инфраструктурни проекти. Всички те ще бъдат спрени, ако падне правителството. Знаем, че е така, защото имаме опита от предходното правителство на БСП с министър-председател Пламен Орешарски“, заяви Димитър Бойчев и припомни, че през 2013 година, когато БСП и ДПС управляваха Бургас бе изтикан в ъгъла и държавното и европейско финансиране бе спряно, за да се субсидиран червените общини и тези, управлявани от Движението.
„Всички помним спрените еврофондове, нямаше пари в бюджета, аз и колегите ми минавахме през заграждения, за да стигнем до парламента“, припомни Бойчев. Той подчерта, че ако Цецка Цачева загуби на втори тур, то ГЕРБ ще подаде оставка.
„Бургас се развива благодарение на европроектите, ако те спрат, не знам дали ще може отново да ги пуснем. Виждате, че в последните години много неща се промениха. Бургас достигна Варна и я задмина. Дават ни за пример в цялата страна. Това всичко да отиде на кино? Защо?!“, попита риторично депутатът Семир Абумелих. Той бе категоричен: Не трябва да допуснем България отново да стане държавата на Делян Пеевски!
По думите му основната цел на ген.Румен Радев на предстоящия балотаж ще бъде патриотичния вот. В Бургас това са над 33 хил.гласа. Семир Абумелих смята, че БСП ще си играе със страховете на хората и ще ги плаши, че тук ще се изграждат бежански центрове и градовете ще се напълнят с мигранти.
„Няма такова нещо! Трябва ясно да се знае. Ние самите не го позволяваме, кметът – също. Ние сме гарантът, че това няма да се случи“, обеща Семир Абумелих и призова бургазлии да не вярват на подобни твърдения.
„Предстоящият балотаж е курс за развитието на държавата. Нашите избиратели припознаха политиката, която прокарваме, избраха стабилното развитие на общината, за което сме им много благодарни. Вторият тур не толкова за кой президент ще влезе на "Дондуков" 2, колкото - в каква насока искаме да се развива държавата – в европейско развитие и стабилност, или - държавата да влезе в спирала на нестабилност и на постоянни избори“, допълни още областният лидер на ГЕРБ в Бургас.
Димитър Бойчев благодари за подкрепата, която оказа Веселин Марешки и Реформаторите и отправи поглед към патриотите. „Знам, че подкрепата на втори тур ще се разшири. Сигурен съм, че има и гласоподаватели на ген.Радев, които на балотажа ще гласуват за нас“, подчерта Димитър Бойчев.
В категории:
Политика
Кирил Петков не е чупил само чаши, но и цели маси
19/04/2024, Петък 15:21
1
Щъркел атакува коли в Луковит: Кълве калници и сваля боята
19/04/2024, Петък 15:00
0
Купата на Ректора в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ бе връчена на най-добрите в спорта
19/04/2024, Петък 14:50
0
До 30 април се внасят дължимите данъци върху доходите от миналата година
19/04/2024, Петък 14:42
0
Изкуствен дъжд ще спасява Добруджа от суша
Това е най-дългият плаж в Европа, почти няма хора и е близо до нас
19/04/2024, Петък 14:21
4
В негово присъствие тя се превръща в роб и послушно кученце
19/04/2024, Петък 14:00
1
Цветелина Грахич към Слави публично: Кой си ти, бе?! Ай, сиктир, помия такава
Принц Хари заби як шамар на семейството си
19/04/2024, Петък 13:21
2
Алек вбеси зрителите на "Ергенът" с това решение
19/04/2024, Петък 13:00
3
Тя вечно мрънка и е избухлива, шеф Ангелов я изгони
19/04/2024, Петък 12:41
1
Тази тигрица е най-секси бабчето в поп фолка
19/04/2024, Петък 12:21
0
Никой не се настройва от форума на Флагман, защото го четете само троловете на БСП.
На 21.01 Радев ще се закълне за президент в девет часа и в девет и пет ще назначи нов служебен кабинет, защото при служебен кабинет направен от него, БСП и ДПС ще влязат през парадния вход на властта и ще управляват без парламент още 2 месеца. Сиреч с постановления на министерски съвет, който не е избиран от никой, ще се разпределят милиарди.
Милиарди за обръчите от фирми, които докарват в момента на власт Радев.
Изборите ще бъдат през март, страната няма да има приет бюджет. Който и да ги спечели, няма да има абсолютно мнозинство. ГЕРБ ще остане в опозиция. Тогава ще дойде новият Орешарски, неизбиран от никого, надпартиен, експерт, човек който не е политик…старата песен на нов глас.
Първото нещо, което ще направи Брюксел е да ни спре еврофондовете, ако не ги е спрял още със служебното правителство на Радев. Новият Орешарски ще приеме бюджет, който да „раздаде“ до края на календарната година. Поради спрените еврофондове, след като източат фискалния резерв, ще се насочат към голяма банка, по модела на КТБ.
Най/вероятно това ще бъде ПИБ на Цеко Минев.
Така следващата година по това време, ще сме практическки фалирала страна, без достъп до еврофинансиране и без стабилна банкова система.
Не дай си Боже, изкукуригалия Ердоган да реши да стовари 100 хиляди бежанци на границата, които НЯМА СИЛА НА ТАЯ ЗЕМЯ, КОЯТО ДА СПРЕ.
Огради, водни оръдия, стрелби, военни, полиция, няма да има как да спрат това море от хора.
Правителството на новия Орешарски ще хвърли оставка, защото ще е изсмукало целия финансов ресурс от страната и спокойно може да се притаи в опозиция, следващите няколко години.
За нас обаче ще остане да плащаме дълговоте.
В тази обстановка, нищо чудно някой нов Слави да свика референдум за излизане от ЕС.
Сега отидете в неделя и гласувайте за Радев, защото Цачева не е красива, не е слаба и е с очила.
Гласувайте за Радев, защото мразите Бойко и сте готови да съсипете страната си, само и само Бойко да не е премиер.
Снимката на " кандидат- президента " Радев в Белене , е жесток анализ , на българската безпросветна бездна . Радев застанал пред надписа " Белене е с теб ", доказва , че за него самия интелигентността съществува САМО КОГАТО Е ПРИНУДЕН ДА ТЪРПИ ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО СИ от ДС , БСП и ДПС кликата, без да съзнава , че ИНТЕЛИГЕНТНОСТ означава , че човек първо трябва да уважава себе си и хората от Белене и България , които са достойни за уважение . Както е видно от надписа зад Радев внушението за " паметникът Белене " / и комунистическия концлагер и престъпния проект " АЕЦ - Белене " наказал българите да отгладуват с над 3 милиарда лева /е на въоръжение за агитация на българи , не живеещи и мислещи уж в миналата епоха , а на сегашната - посткомунистическата . Това което показва кандидат - президентската кампания на Радев , е че саблезъбото им желание е ВРЪЩАНЕ КЪМ ТАТОВИЯ ДИКТАТОРСКИ КОМУНИЗЪМ и отказ от цивилизацията предлагана ни от развита Европа . Отказът от човешките права и свободи е точно внушението чрез " паметникът Белене ", очевадно подсказващ на интелигентните българи , че чрез мюрето Радев се опитват да узаконят чрез замъгляване чудовищните и кървави образи на комунистите , ДС , БСП , ДПС по два начина. Първият начин е чрез " човека от народа " - дезертьора от Европа и света Радев да узаконят кървавите си намерения , и вторият начин е чрез " обикновеният българин "- женкарят Радев , комунистите да не изглеждат толкова жестоки и точно на техния неинтелигентен фон вече са принудили ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОРИСОВ да плати престъпно- поръчаните реактори защото " е глупав "а би трябвало тези пари да ги даде на пенсионерите.
През цялата си кампания дезертьора Радев чрез н еприязън и злоба , ефрейторски внушава разни гнусни и безпардонни измишльотини за чуждите и български емигранти. Най вече по кампанията около изборите. Когато по традиция внедрена от ДС , БСП и ДПС българите се делим...
За да не знае техния " електорат ", че за интелигентните в България и всички българи по - света - Първо: чужбина НЕ съществува.Светът днес е там където има по-добра и по-платена работа, по-надеждни университети, по-смислено бъдеще. И понякога не всеки заминава, за да „ остане“. Радев от тясната си кабинка в самолета още не е разбрал , че всеки буден човек иска да опознае свободния свят ... и този свят не е неговата социалистическа казарма ?! Не е разбрал , че ако имаш избор между Софийският и Монтанският университет - избираш Софийския. Но ако имаш избор между Оксфорд и Софийският, всеки ще избере Оксфорд. И не защото е в „чужбина“ и не само заради качеството на образованието, а заради възможността на всеки нормален българин и човек , да се докосне до друга култура, да срещне хора от цял свят, да се пребори със себе си, да постигне нещо сам.
Радев за себе си дори не е разбрал голямата драма , че болшинството от българите се изнесоха и изнасят, защото се чувстват чужденци в собствената си родина 27 години след като ДС се телепортира във всички над 350 партии .Вярващите в себе си българи / най - вече "децата на номенклатурата" / избягаха не само заради хаоса и абсурдната беднотия създадена от ДС , БСП и ДПС ,не и заради това че им писва от ретроградните наставления на ошашавените си от комунизъм родители , а просто защото имат коренно различни възгледи, интереси, ценности, амбиции и мечти от типичните -„ балканджии“. Образът на чужбина (разбирай Западна Европа и Северна Америка), като извор на вечна младост и благоденствие, поставен до този на България/ която се намира малко на запад от Русия и Турция/- създаде едно разбиране за емиграцията , като за спасение и бягство от проблемите и абсурдите в посткомунистическа и ченгеджийска България. Генерал - Радевците понеже нямат военни успехи ,а внушават , че емигрантите са предатели, които са се изхитрили да се махнат и са оставили будалите в родината сами да се мъчат с "положението". Според тях това значи,ако гласуваш за ГЕРБ или ако не дай си боже имаш любопитството и поне малко ум, имаш стремеж, дръзнеш да рискуваш и да се „ откъснеш“ - веднага те РАЗЖАЛВАТ. Оприличават това като цепене в родово-общинния строй който България напусна още в края на 19 - ти век въпреки " помощта "на Русия. Генерал - Радевците вече 27 години разиграват следният парадокс : докато живееш в България, БСП , и ДПС се опитват да убедят българите / особено младите /, че е тъпо и мизерно да живееш в България и ще бъде фантастично да се махнеш. Но заминеш ли, мненията им се изменят в : „Ааа, добре му е на емигранта - българин там на лесничкото. Измъкна се , спаси се от ГЕРБАДЖИИТЕ...!. Така БСП и ДПС чрез мюрето Радев изграждат хибридно - психотропнаизкуствена мисловна бариера между „нас“- страдалците в България, и „тях“- заминалите в чужбина. Което води до допълнително отвращаване на българите от Президентската и всички останали институции по имперската схема " разделяй и владей " .
БСП и ДПС ,заливат българите с едни кичозни словоизлияния и размишления, излезли от перото на патологично увредено съзнание на водачите им - написани с онази животинска жестокост, с която третираха „ невъзвращенците“ от „ златното време“ при Т.Живков. Размишленията на генерал - Радевците, се раждат от адската смес между брутално слугинство пред Москва и примитивен ум. А липсата на поне малко познание за западната действителност, глупостта и ЗАВИСТТА филтрират българите така, че връзката с реалността да изтънее до опасни нива на маргинализъм. А когато елементарният гласоподавателски мозък се „ разтревожи“, той разцепва света на добри и лоши. И понеже за БСП и ДПС по подразбиране „ те“ са добрите - лошите са Бойко Борисов , ГЕРБ и " международното положение". БСП и ДПС чрез Радев внушават / защото на Нинова и Доган не им стиска / , че „ чужбината“ е особено добър избор за всякакви неудачници и морално пропаднали, сексуално прецакани и финансово провалени „ лоши българи“, които автоматично се припознават, заклеймяват и позиционират като техни ВРАГОВЕ. Нещо повече с подобни словоизлияния и действия БСП и ДПС пробутват чрез Радев на българите , нещо като СЕРТИФИКАТ за собственото си „ величие“ на перфектни „ патриоти“. Дори техните хора начело със Станишев гласуваха в Европарламента да се настаняват масово сирийски бежанци в България "патриотично "да запълнят местата на "българските невъзвращенци "
Та това е видимото от кампанията на генерал - Радевците от БСП и ДПС в България " емигрант - затвор Белене" за да може покрай сухото да изгори и суровото. Някой да не е разбрал...?
В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, СДС печели изборите, парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. Въобще златно време за СДС – многострадалната синя партия, която за пръв път държи цялата власт в ръцете си.
Иван Костов – „Командирът” е на върха на славата си, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон.
Няколко правителства преди това на Костов, се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни „хапки” за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс” и гиганта „Техноимпортекспорт”. Това са две „златни мини” и то предимно валутни.
Костов, както и неговия икономически екип знаеха това много добре.
Предстоеше подмяна на ръководните кадри на подлежащите за приватизация големи държавни предприятия. Без съмнение, тези въпроси се решават на най – високо равнище и сигурно последната дума е била на Иван Костов.
Но се случи нещо невероятно – случи се ”чудо”, забулено в особена мистерия и тайнственост.
За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова.
”Чудото” продължава:
Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант.
Корнелия Нинова е юрист и има 2 години трудов стаж. През 1995 г. за някалко месеца е стажант-съдия в Софийски градски съд. През 1996 г. за кратко е юристконсулт в Столична община. През 1996-1997 г., също за кратко, за по – малко от година работи като следовател в Столичното следствие, а от март до август 1997 г. е юристконсулт в БТК.
През есента на 1977 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, как ”на крилете на изборната победа на СДС”, г – жа Корнелия
Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започва”мистериозният” възход на „синята“ Корнелия Нинова.
В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”.
Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: ” как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения”?
Какви могат да бъдат заслугите им пред синята власт, за да получат такива невероятни постове.
„Командирът” Костов знае, но мълчи, не коментира и не дава обяснения, а това означава, че и другите трябва да мълчат и да не питат. И мистирията по назначаването на Корнелия Нинова, както и потайностите остават без отговор.
Има един друг случай, който не може да не предизвика коментар. И той също е забулен в мистерия и тайнственост.
В краткия период, в който Корнелия Нинова е работила като следовател, случило се е да води разследването на отговорен служител в телекомуникационната компания БТК.
Делото бързо било претупано, после прекратено, а служителят на БТК – напълно оправдан. И съвсем неочаквано Нинова се озовала бързо на работа в БТК. Светкавично се сдобила с добра позиция в юридическия отдел, под ръководството, на кого мислите – на същият служител от телекома, когото тя е разследвала.
Каква невероятна и ”щастлива” случайност. Дали разследването на висшия служител от БТК не е трамплинът, който я изстрелва нависоко? Това е една от мистериите!
Корнелия Нинова вече е на върха на новата синя власт, едновременно с два „жезъла” в ръка.
Като представител на СДС, тя с ”младежки жар” поема огромния товар и на двата висши ръководни поста – да управлява като изпълнителен директор ”Техноимпекс” и да ръководи борда на директорите на „Техноимпортекспорт” – двете ”златни мини”.
Без да изпадаме в излишна мнителност, ще продължим да анализираме някои интересни събития.
По време на правителството на Жан Виденов, вицепремиерът Дончо Конакчиев е отговарял за БТК и като представител на държавата, водил преговори за нейната приватизация с Дойчебанк. За 25% от капитала на БТК България преговаряла за сума между 800 млн. и 1 млрд. долара, но сделката се провалила и то предимно по наша вина.
Не много след това, при управлението на Костов, вече срещу 67%, БТК е продадена за малко над 200 млн.долара. Тук коментарът е излишен.
Не е ясно, при продажбата на БТК каква е била ролята на разследвания от Нинова висш служител от правния отдел, но вероятно и той е участвал.
Както се казва във филмите „всяка прилика с познатите ви лица е случайна“.
Не са случайни обаче големите жестове, или по-точно подаръците, които СДС прави на Корнелия Нинова, вероятно с благословията на „Командира”.
Но нека да продължим с чудесата на синьото правителство. Народът – „завалията”, така я чакаше тази синя демокрация, а каква се оказа и тя!
Пак по решение „отгоре” и г – жа Грета Дончева е назначена на най-високите постове, също в тези две големи предприятия. Непонятни остават за „обикновенния човечец”, който не знае потайностите на властта, защо Грета Дончева е назначена за изпълнителен директор на гиганта ”Техноимпортекспорт”, а също така и за председател на борда на директорите на „Техноимпекс”.
Защо е това загадъчно „кръстосване” на длъжности и власт, между тези две жени – Нинова и Дончева, в тези две предприятия? От какви съображения те се правят – за „взаимен контрол” или сините изпълняват поети ангажименти за хора със заслуги. Какви могат да бъдат заслугите на Нинова и Дончева?
Биографията и управленският опит на Грета Дончева са още по-невероятни от тези на Нинова. Родена е във Велико Търново, а работи в Горна Оряховица, като завеждащ склад ”Готова продукция” в местния завод за палети. Изведнаж и на нея й дават два „жезъла” едновременно, две големи и тлъсти служби в София. И това ако не е чудо!
Първото нещо, което правят двете ръководителки – представителки на „новата власт” – СДС, е да изхвърлят началниците от предишния режим, дългогодишните директори Спас Панчев и Георги Шуманов от кабинетите им. Дончева заповядала на колектива, всички да се съберат и властно обявявила:
„Господа, комунистите трябва вече да се разчистят”. Те ще си отидат и ще бъдат заместени от хора демократи, кадри на СДС. Ето, казва тя, ”при мен е директорът на борда г – жа Корнелия Нинова, тя е следовател и всичко ще записва, ще следи кой какво прави, кой краде и т.н.”Нинова стои до Дончева, слуша и клати одобрително глава. Това е споделил свидетел от ръководство на фирмата, който е присъствал на срещата.
Следващите стъпки на двете ”височайши дами” е да се запознаят с икономическото и най – вече финансовото състояние на фирмите. След това, проучват по документи какви са недвижимите им имоти и други активи в страната и в чужбина. Разбират, че не само за финансовото им състояние, но и по отношение на недвижимите имоти, фирмите са ”брашнян чувал”. Решават да се запознаят на място и предприемат задгранични командировки, от които се убеждават, че и двете предприятия имат още много за ”отупване”.
Междувременно, Дончева се забърква в една голяма сделка за внос на месо от Белгия и Франция, като нарежда да се преведе предварително разплащането – сумата от 800 000 долара.
В последствие, такъв внос в България не пристига. Липсват каквито и да било документи, че месото е влязло в страната ни. Не е известно какви са последиците нито за фирмата, нито за Дончева. Само за сведение, по това време съпругът на Корнелия Нинова работи в Софийската митница, а все още отношенията между двете ”началнички” били отлични.
Грета Дончева започва да сменя един след друг директорите на задграничните прадставителства и да разпродава активите им. Голяма част от получената валута се прикрива. Предполага се, че една част е присвоена от Дончева, а по-голямата част е влязла в някоя партийна каса. Корнелия Нинова не може да не е била в течение на нарушенията на Дончева, или да не е подразбирала за тях, но съзнателно се е спотайвала. Предполага се, че тя е уведомила съответните власти, защото е започнало разследване срещу Дончева.
Вниманието на Корнелия Нинова по това време е било насочено към уреждане приватизацията на ”Техноимпекс”. Когато Дончева научава, че Нинова вече е направила и оглавила РМД, което е приватизирало под носа й „Техноимпекс”, казват че ”откачила”. Тя също е ръководен кадър във фирмата – председател на борда на директорите, а Нинова всичко е правила зад гърба й.
От яд, заповядала да изхвърлят от двора – собственост на ”Техноекспортимпорт”, всички служебни и лични коли на ”Техноимпекс”.
Дончева е разследвана, а Нинова остава чиста като ”девица”. Приватизацията е извършена успешно и до 2005 г. Корнелия Нинова е изпълнителен директор на вече новият ”Техноимпекс 98”, едноличен и пълновластен господар на частното предприятие.
„А сега най-голямото чудо, или може би най – невероятната мистерия и тайнственост!
През септември 2005 година, съвсем неочаквано, от квотата на БСП, тъмно синята Корнелия Нинова е назначена в кабинета на тройната коалиция за зам – министър на икономиката и енергетиката в мегаминистерството с министър Румен Овчаров, зам-председател на БСП и председател на най-голямата партийна организация на социалистите – Софийската.
Вероятно, потайностите и качествата си на хамелеон, Корнелия Нинова сама никога няма да разкрие. Но е сигурно, че има хора, които ги знаят и които изгарят от изкушението, да ги покажат на бял свят. Ние няма да спрем до тук в разкриването на многоликия живот на потайната Корнелия Петрова Нинова. Тя ни предизвиква за това.
След като през 1997 година, цялата се е боядисала в „тъмно синьо” и грабва тлъстия кокал, през 2005 година, без някой да забележи, тя умело се пребоядисва в „тъмно червено” и пак грабва тлъст кокал. Това доказва по безспорен начин неимоверните качествата, които притежава.
Корнелия Нинова е най – невероятният политически хамелеон, който сменяйки си цветовете, свобдно и незабелязано, може да преминава от една политическа партия в друга и все да има голяма власт и облаги.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА
НОВОТО ЛИЦЕТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Румен Овчаров е човекът, изрекъл знаменитата фраза ” С колкото повече отговорности се натоварвам, толкова по-добре се справям” – фраза, която говори не само за голямо самочуствие, но и за големи амбиции.
Когато през 2005 г. тройната коалиция след много пазарлъци съставя правителство, в схемата за Овчаров няма място като вицепремиер. За компенсация, специално за него се създава едно ”суперминистерство”- на икономиката и енергетиката. Овчаров, като министър на икономиката, поема контрола на апетитното, но и взривоопасно предприятие ”Булгартабак”, заедно с много други големи държавни предприятия. Той също ще осъществява контакт с големите чуждестранни инвеститори. А като енергиен министър отговаря за изключително важни национални, наднационални и дори геополитически обекти, където ще се преговаря не за милиони, а за милиарди.
В мегаминистреството на Румен Овчаров, неочаквано за много висши и заслужили партийни деятели, от квотата на БСП за зам-министър на икономиката и енергетиката е определена Корнелия Нинова.
Тя също е натоварена с много сериозни задачи – отговоря за външно-икономическите връзки; държавния резерв; търговията с оръжия; офсетните споразумания свързани с доставки на армията. Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак Холдинг” който e известен като „Бастилията” на ДПС. След време Холдингът ще се превърне в ябълката на раздора и за малко не обърна колата на тройната коалиция – правителството.
Скоро след назначението й, Корнелия Нинова се превръща в най-доверения помощник на Румен Овчаров – дясната ръка на министъра.
В началото на май 2007 г. се разкриват големите злоупотреби в „Топлофикация” София. За дружеството отговаря министерството на Овчаров. Следствието започва разследване на Валентин Димитров – тогавашен шеф на дружеството, за присвояване и пране на пари в особено големи размери. В процеса на разследването се разбира, че е замесен и Румен Овчаров.
Оказва се, че следователката, която води разследването на Валентин Димитров – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Корнелия Нинова още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Разбира се Нинова използва тази близост и започва да проявява голям интерес към разследването.
Директорът на Националната следствена служба Ангел Александров, като разбира за това приятелство и за интереса на Нинова към разследването, започва да изнудва Шарланджиева. Притиска я да иска от Корнелия Нинова различни услуги – документи, които уличават шефа на „Булгартабак” холдинг Христо Лалчев. После иска 150 хил.долара, които Нинова можела да осигури от ”Булгартабак”. Трябвало да окаже и съдействие за хазартен лиценз на фирмата ”Дилот” и да помогне в освобождаването на близо 100 хил. тона пшеница от Държавния резерв.
След като Нинова не изпълнява исканията, открадват й колата, като й оставят бележка ”да би мирно стояла, не би чудо видяла”. Освен служебната кола, открадват й и личната, влизат в апартамента й и изземват протоколи от заседанията на УС на „Булгартабак”.
Открадната е също колата и на шефа на служба „Икономически престъпления” в Следствието – Зоя Иванова, началник на Шарланджиева. Иванова също била принуждавана от Ангел Александров да иска нерегламентирани услуги от зам-министър Нинова. Двете следователки, потърпевши от Александров се оплакват, след което последва искане за тяхното дисциплинарно уволнение.
Междувремено, става известно, че следовател от София е разпитвал над 20 души в Банско за имот на фирмата ”Банско пропъртис 2”, която се управлява от Красимир Георгиев, крупен бизнесмен, един от основните собственици в мощната икономическата групировка ”Фронтиер”.
Следствието е разкрило, че в сдружението ”Банско пропъртис 2” участва и 82 годишната баба Цеца – майка на разследвания Валентин Димитров, заедно с бизнисмена Красимир Георгиев. Последният е състудент на Овчаров и бивш съдружник на съпругата му.
Следствието разкрива, че през март 2005 г., за година и 4 месеца „Банско пропъртис 2” е притежание на ”Григ” ООД – офшорна фирма регистрирана в Сент Винсент и Гренадини и „Металконсулт” ООД – също офшорно фирма регистрирана на Бахамски острови. Съдружник е и Цеца Димитрова. Тя, заедно с Красимир Георгиев се водят като управители на двете офшорни фирми, но в същност участието на баба Цеца е формално и целия бизнес се ръконоди от Красимир Георгиев.
Името на баба Цеца изчезва от регистрите през юли 2006 г. – по времето, когато започва разследването на сина й Валентин Димитров.
Но следата е достатъчна, за да започне разледване и срещу Красимир Георгиев.
Прокурорът наблюдаващ делото – Божидар Джамбазов, иска от съда позволение да се използват СРС-та.
Записани са над 1000 страници разговори и SMS-си, които разкриват, че посредник между Красимир Георгиев и следователката Шарланджиева е Корнелия Нинова. Двете са разгваряли помежду си и със следствения Георгиев, преди всеки разпит. Така показанията на Георгиев – свидетел по делото за пране на пари от Валентин Димитров, са били предварително нагласявани.
След един от поредните разпити, Красимир Георгиев пратил на зам-министърката съобщението: ”Твоята приятелка е фантастична”. Има се предвид следователката Шарланджиева.
Заради подслушаните и записани разговори, прокуратурата е повдигнала обвинение срещу Корнелия Нинова и следователката Шарланджиева. Нарушаването на Закона и от двете не подлежи на съмнение.
Никой през 2005 г. не е предполагал, че съдружие на две офшорки с дамата ”баба Цецка” на преклонната възраст 82 години, ще предизвикат такъв голям скандал, който едва не свали правителството. Най-малко са предполагали това крупния бизнесмен Красимир Георгиев и „Банско пропърти партнърс 2” ООД – новото име на старата фирма.
Не е тайна, че кръгът ”Фронтиер” симпатизира и спонсорира БСП. Известно е също, че фирмата е създала империя от дружества под това име. Във ”Фронтиер” основен играч е Красимир Георгиев, в съдружие с Георги Сотиров и Едуард Манукян.
Сътрудничеството между Георгиев и Сотиров започва още през далечната 1995 г., когато влизат в управителния съвет на „Международна ортодоксална банка Свети Никола”, свързана с ръководни кадри на Първо главно управление (ПГУ) на ДС, в това число о.з. ген. Любен Гоцев.
Манукян се появява в компанията през 1997 г., когато създава с тях фирма „Телеком системи” и влиза в общото им дружество ”Фронтиер 7”, което през 1999 г. е преименувано на „Фронтиер”.
Империята от фирми свързана с тримата, се налага в икономиката на страната още при управлението на Сакскобурготски, когато консултира няколко възлови проекта, като сделката за автомагистрала ”Тракия” и хидровъзел ”Цанков кавък”.
Но истинският възход на кръга започва с идването на БСП на власт. За две години при управлението на тройната коалиция, ”Фронтиер” и свързаните с него фирми се утвърждават като едни от най-серозните играчи в енергетиката, строителството и продажбата на имоти.
Една от версиите за разразилия се скандал е, че в ламтежа за повече власт, кръгът „Фронтиер” нарушава утвърдените баланси, разпределени между големите групировки.
Известно е, че в правителството Румен Овчаров е един от основните покровители на „Фронтиер”, и той е човекът, който нарушава ”правилата на играта”.
Икономическите групировки решават да покажат силата си и да дадат урок на Овчаров. Той изгърмява, но също така гръмва и ”бушонът” Корнелия Нинова – дясната му ръка.
Но не затова, че е в играта, а за това, че е допуснала да бъде хваната да нарушана закона.
Разбира се и на нея ще се хвърли ”спасителен пояс”, като на Овчаов. Задкулистните лидери никога не оставят своите хора да се удавят.
Кратки извадки от пресата на 05.05.2007 – 22:43 часа.
До петък вечерта няма накъв сигнал, който да подсказва, че нещо особено ще се случи. Но ето че се случва. ”Двама заместник министри наведнаж уволни днес премиерът Станишев”.
В ”Панорама” Румен Овчаров категорично заяви, че няма нито да подава оставка, нито да излиза в отпуск. На другия ден Станишив му нарежда да излезе в отпуск. Сътресенията в кабинета продължават.
„Тройната коалиция“ се клати, но няма да падне, защото големите икономически групировки, които дърпат конците, вече са се разбрали – правителството не трябва да пада.
Основните фигури в играта са групировките на БСП и ДПС.
Хората на НДСВ са дребни играчи.
Щетите от скандала са малки.
Просто трябва да гръмнат няколко ”бушона”. Корнелия Нинова, ”доброволно” помага на Овчаров и най-вече на лидера на мощната икономическа групировка ”Фронтиер” – Красимир Георгиев.
Знае, че нарушава закона и че си слага главата на дръвника, но за това ще получи много висока цена.
Тя е добър бизнесмен, бивш шеф на ”Техноимпекс 98” и умее да се пазари. Това участие и тази жертва тя не може да не осребри.
„Аз съм по-лесна мишена от Румен Овчаров, защото съм по-ниска, по-млада, с по-нисш ранг в партията и управлението и за това натискът е насочен към мен”, казва Корнелия Нинова в интервю пред БиТиВи.
Една такава декларация от страна на Корнелия Нинова говори не само за високо самочувствие, но и за това, че е неуязвима и че има определено място във високите орбити на социалистическата партия, щом като не е във властта. И бъдещето го потвърди.
До момента на освобождаването й от поста зам-министър, тя твърдеше, че ”натискът към нея не е политически, а е на основата на икономически интереси”. Тук тя е права! Но трябваше да продължи, че тези икономически интереси диктуват политиката и подреждат политическите играчи.
По повод скандалите между Румен Овчаров и Ангел Александров, президентът Първанов казва:
”Този скандал засяга правомощията на съдебната и на изпълнителната власт и те трябва да му дадат своевременно отговор”.
И ето го отговорът – поискано е дисциплинарно уволнение на последната в иерархията – следователката Шарланджиева и на нейната началничка Зоя Иванова. Не е ясно дали са уволнени.
Ангел Александров излиза в отпуск, после Догановите хора го ”посъветват” да се оттегли от шефския пост в следствието, но да остане следовател, защото още им трябва там.
За Корнелия Нинова няма никакви съдебни последствия. Освободена е от поста зам. министър, но запазва шефското си място в „Булгартабак” холдинг, както и позициите си в партията.
Румен Овчаров е освободен от министерския си пост, но запазва партийния си пост, депутатското място и отговорни позиции в парламента. И както в много други случаи, пак се намира някой мистериозно да ”подхване” Корнелия Нинова и да започне да я „тегли”… нагоре.
Първо запазва голямата хапка ”Булгартабак”, след това става депутат изпреварвайки много други заслужили социалисти, после говорител на партията, секретар на Висшия съвет на БСП и накрая „ЛИЦЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ”!
November 7 at 4:55pm · Sofia ·
На предстоящия балотаж ще защитя с гласа си визията за България като достойна и равноправна държава членка на ЕС и НАТО. Президентската институция неслучайно е най-висшата в страната: тя предполага набор от качества и професионализъм, каквито г-жа Цецка Цачева притежава.
БСП отново кандидатира човек, който не споделя европейския консенсус в българското общество. Летецът Радев, в традициите на левите у нас, предпочита кампания, основана не на аргументи, а на манипулации. Последното се вижда не само от небето, но и от Брюксел.
Ако кандидатът на БСП се катапултира в президентството, нашите европейски партньори, разбира се, ще му изпратят поздравителен адрес. С това, обаче, ще се изчерпи комуникацията помежду им. Но в тези времена, в които страната ни е заобиколена от регионални и глобални кризи, последното от което имаме нужда е президент, поставен в международна изолация, чиито външнополитически ангажименти се изчерпват с бракониерски лов в Централна Азия, по заложения стандарт на г-н Първанов.
Сами разбирате, че при един евентуален експеримент с президентството, като външен министър аз ще имам сериозни притеснения както за споделените външно-политически приоритети с президентската институция, така и за междуведомственото сътрудничество с нея.
В името на европейското бъдеще на България, нека заедно да предотвратим този опасен опит за дестабилизация и да гласуваме с разум.
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
- Стабилна държава със стабилен български лев
- Стабилна банкова система
- Стабилна местна икономика
- Работни места
- Стабилна пенсионна система
- Продължаване на програмата за саниране
- Инвестиции в училищата и детските заведения
- Инвестиции в здравеопазването
- Нова пътна инфраструктура
- Нова спортна инфраструктура
- Пристанищна инфраструктура
Ние от ГЕРБ в Бургас сме гаранти, че:
- На територията на област Бургас няма да има бежански център
- Ще продължи изграждането на оградата на границата
Изборите на втори тур вече не са само избори за президент. Това е нашият вот дали ще живеем в развиваща се европейска държава или ще се върнем в забравената спирала на липса на средства, развитие и перспектива.
ЕВАЛА ПИЧОВЕ ЩОМ МОЖЕТЕ ДА УБЕДИТЕ ХОРАТА ДА ВИ ЗАЩИТАВАТ И ПЛЮЯТ ВАШИТЕ ОПОНЕНТИ (реално партньори, знаем), НАИСТИНА СИ ЗАСЛУЖАВАМЕ ТЕЖКАТА СЪДБА.
Не е лесно да направиш такава манипулация, но на прости хора и с простотия се получава перфектно.
Защото всички предприятия бяха разпродадени на безценица! Затова няма икономика, трудно се започва от нулата, особено, когато комунистите саботират всяка стъпка на ГЕРБ!
А на това какво ще кажеш, Мая? Много ти разбира главата....
Рудниците продадени за 1 лев от БСП и препродадени за 35 млн. евро!
Мини Бобов дол са били продадени за 1 лев през 2007-ма, когато министър на икономиката в кабинета на Станишев е Румен Овчаров, а заместник му е сегашната червена водачка Корнелия Нинова.
Това обяви в парламента депутатът от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката в първия кабинет на Бойко Борисов - Делян Добрев.
Бенефициентът е партийният другар на Нинова, Овчаров и Станишев - Красимир Паргов.
В последствие, след като доста от активите изчезват от мината, тя е прехвърлена срещу няколко милиона лева на новия собственик - Христо Ковачки, каза Добрев.
Питаме, когато министърът на енергетиката е бил от БСП, а зам.-министър на енергетиката е бил също от БСП и сегашен председател на партията, как така прехвърлиха акциите за 1 лев, а след това мината се е продала за няколко милиона, допълни той.
С изненада установих, че БСП изличат дивиденти от нещастието на хората и от проблемите, които се създават в една мина, коментира и зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Красимир Николов.
Установих, че те извличат дивиденти, когато отдават концесията за мината и съответно, когато има проблеми там. Те винаги взимат дивиденти оттам, защото дават една мина срещу 1 лев, която впоследствие е прехвърлена на сегашния собственик срещу милиони. Къде отиват тези пари? - попита Николов.
Отгоре на всичко и бившата им партийна другарка - сега омбудсман Мая Манолова влиза при миньорите и им разправя, че управляващите били виновни за ситуацията във въгледобива, негодуваха от парламентарната група на ГЕРБ.
Изключително съм разочарован от това, което наблюдавам последните дни, коментира в парламента и премиерът Бойко Борисов.
Следобед ще ви изкараме цялата сделка за Мини Бобов дол, как е минала, как е продадена за 1 лв., как е купена за 35 млн. евро, кога, от кои хора и кои депутатите са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници, каза още премиерът.
- Народе ??? Нима мислите, че ако не гласувате с № 17 за България , утре тези срещу които се борим от 27 години, не са ви подготвили изселване от България ? Гласувайте с № 17 за да я има България - за Вашите родители , за Вас , за децата Ви , за внуците Ви !
- Народе ??? Нима си мислите, че ако не гласувате с № 17, ще може да спрете ордите искащи разруха за земята ни , да ограничите сектите и ислямския фундаментализъм ,и да изгоните ченгетата от Българската православна църква? Гласувайте с № 17, за да не станете духовни и физически поданици на империите на злото !
- Народе ???Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17, ще има млади хора и семейства , които няма да излетят през Терминал 2, както и конкурентно способни българи в спорта , икономиката , правораздаването, здравеопазването ? Гласувайте с № 17 за успешните българи у нас и по света.
- Народе ??? Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17, ще има образование , култура и изкуство , което да не е подчинено на историческия и диалектическия материализъм , на марксистко - ленинската идеология и демократическия централизъм ? Гласувайте с № 17 за културно - образователната система в България , изградена по европейски и световни стандарти !
- Народе ??? Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17 ще продължат започнатите , реформи в съд , прокуратура , силови ведомства, държавни и общински администрации ? Гласувайте с № 17 за да започне подготовката за лустрация , продължаването борбата с корупцията , отпадането на давност за комунистическите престъпления и подготовка за приемане на нова Конституция !
2.Ще обясни ли г-н кандидат-президентът защо за модернизация на радилокационната система са изхарчени над 250 млн. лв., но тя е напълно негодна, поради което ген. Радев е поискал нови 200 млн. лв. за 5-6 цифрови локатора? За какво са били похарчени първите 250 млн. лв.?
Снимката на " кандидат- президента " Радев в Белене , е жесток анализ , на българската безпросветна бездна . Радев застанал пред надписа " Белене е с теб ", доказва , че за него самия интелигентността съществува САМО КОГАТО Е ПРИНУДЕН ДА ТЪРПИ ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО СИ от ДС , БСП и ДПС кликата, без да съзнава , че ИНТЕЛИГЕНТНОСТ означава , че човек първо трябва да уважава себе си и хората от Белене и България , които са достойни за уважение . Както е видно от надписа зад Радев внушението за " паметникът Белене " / и комунистическия концлагер и престъпния проект " АЕЦ - Белене " наказал българите да отгладуват с над 3 милиарда лева /е на въоръжение за агитация на българи , не живеещи и мислещи уж в миналата епоха , а на сегашната - посткомунистическата . Това което показва кандидат - президентската кампания на Радев , е че саблезъбото им желание е ВРЪЩАНЕ КЪМ ТАТОВИЯ ДИКТАТОРСКИ КОМУНИЗЪМ и отказ от цивилизацията предлагана ни от развита Европа . Отказът от човешките права и свободи е точно внушението чрез " паметникът Белене ", очевадно подсказващ на интелигентните българи , че чрез мюрето Радев се опитват да узаконят чрез замъгляване чудовищните и кървави образи на комунистите , ДС , БСП , ДПС по два начина. Първият начин е чрез " човека от народа " - дезертьора от Европа и света Радев да узаконят кървавите си намерения , и вторият начин е чрез " обикновеният българин "- женкарят Радев , комунистите да не изглеждат толкова жестоки и точно на техния неинтелигентен фон вече са принудили ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОРИСОВ да плати престъпно- поръчаните реактори защото " е глупав "а би трябвало тези пари да ги даде на пенсионерите.
През цялата си кампания дезертьора Радев чрез н еприязън и злоба , ефрейторски внушава разни гнусни и безпардонни измишльотини за чуждите и български емигранти. Най вече по кампанията около изборите. Когато по традиция внедрена от ДС , БСП и ДПС българите се делим...
За да не знае техния " електорат ", че за интелигентните в България и всички българи по - света - Първо: чужбина НЕ съществува.Светът днес е там където има по-добра и по-платена работа, по-надеждни университети, по-смислено бъдеще. И понякога не всеки заминава, за да „ остане“. Радев от тясната си кабинка в самолета още не е разбрал , че всеки буден човек иска да опознае свободния свят ... и този свят не е неговата социалистическа казарма ?! Не е разбрал , че ако имаш избор между Софийският и Монтанският университет - избираш Софийския. Но ако имаш избор между Оксфорд и Софийският, всеки ще избере Оксфорд. И не защото е в „чужбина“ и не само заради качеството на образованието, а заради възможността на всеки нормален българин и човек , да се докосне до друга култура, да срещне хора от цял свят, да се пребори със себе си, да постигне нещо сам.
Радев за себе си дори не е разбрал голямата драма , че болшинството от българите се изнесоха и изнасят, защото се чувстват чужденци в собствената си родина 27 години след като ДС се телепортира във всички над 350 партии .Вярващите в себе си българи / най - вече "децата на номенклатурата" / избягаха не само заради хаоса и абсурдната беднотия създадена от ДС , БСП и ДПС ,не и заради това че им писва от ретроградните наставления на ошашавените си от комунизъм родители , а просто защото имат коренно различни възгледи, интереси, ценности, амбиции и мечти от типичните -„ балканджии“. Образът на чужбина (разбирай Западна Европа и Северна Америка), като извор на вечна младост и благоденствие, поставен до този на България/ която се намира малко на запад от Русия и Турция/- създаде едно разбиране за емиграцията , като за спасение и бягство от проблемите и абсурдите в посткомунистическа и ченгеджийска България. Генерал - Радевците понеже нямат военни успехи ,а внушават , че емигрантите са предатели, които са се изхитрили да се махнат и са оставили будалите в родината сами да се мъчат с "положението". Според тях това значи,ако гласуваш за ГЕРБ или ако не дай си боже имаш любопитството и поне малко ум, имаш стремеж, дръзнеш да рискуваш и да се „ откъснеш“ - веднага те РАЗЖАЛВАТ. Оприличават това като цепене в родово-общинния строй който България напусна още в края на 19 - ти век въпреки " помощта "на Русия. Генерал - Радевците вече 27 години разиграват следният парадокс : докато живееш в България, БСП , и ДПС се опитват да убедят българите / особено младите /, че е тъпо и мизерно да живееш в България и ще бъде фантастично да се махнеш. Но заминеш ли, мненията им се изменят в : „Ааа, добре му е на емигранта - българин там на лесничкото. Измъкна се , спаси се от ГЕРБАДЖИИТЕ...!. Така БСП и ДПС чрез мюрето Радев изграждат хибридно - психотропнаизкуствена мисловна бариера между „нас“- страдалците в България, и „тях“- заминалите в чужбина. Което води до допълнително отвращаване на българите от Президентската и всички останали институции по имперската схема " разделяй и владей " .
БСП и ДПС ,заливат българите с едни кичозни словоизлияния и размишления, излезли от перото на патологично увредено съзнание на водачите им - написани с онази животинска жестокост, с която третираха „ невъзвращенците“ от „ златното време“ при Т.Живков. Размишленията на генерал - Радевците, се раждат от адската смес между брутално слугинство пред Москва и примитивен ум. А липсата на поне малко познание за западната действителност, глупостта и ЗАВИСТТА филтрират българите така, че връзката с реалността да изтънее до опасни нива на маргинализъм. А когато елементарният гласоподавателски мозък се „ разтревожи“, той разцепва света на добри и лоши. И понеже за БСП и ДПС по подразбиране „ те“ са добрите - лошите са Бойко Борисов , ГЕРБ и " международното положение". БСП и ДПС чрез Радев внушават / защото на Нинова и Доган не им стиска / , че „ чужбината“ е особено добър избор за всякакви неудачници и морално пропаднали, сексуално прецакани и финансово провалени „ лоши българи“, които автоматично се припознават, заклеймяват и позиционират като техни ВРАГОВЕ. Нещо повече с подобни словоизлияния и действия БСП и ДПС пробутват чрез Радев на българите , нещо като СЕРТИФИКАТ за собственото си „ величие“ на перфектни „ патриоти“. Дори техните хора начело със Станишев гласуваха в Европарламента да се настаняват масово сирийски бежанци в България "патриотично "да запълнят местата на "българските невъзвращенци "
Та това е видимото от кампанията на генерал - Радевците от БСП и ДПС в България " емигрант - затвор Белене" за да може покрай сухото да изгори и суровото. Някой да не е разбрал...?
- Народе ??? Нима мислите, че ако не гласувате с № 17 за България , утре тези срещу които се борим от 27 години, не са ви подготвили изселване от България ? Гласувайте с № 17 за да я има България - за Вашите родители , за Вас , за децата Ви , за внуците Ви !
- Народе ??? Нима си мислите, че ако не гласувате с № 17, ще може да спрете ордите искащи разруха за земята ни , да ограничите сектите и ислямския фундаментализъм ,и да изгоните ченгетата от Българската православна църква? Гласувайте с № 17, за да не станете духовни и физически поданици на империите на злото !
- Народе ???Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17, ще има млади хора и семейства , които няма да излетят през Терминал 2, както и конкурентно способни българи в спорта , икономиката , правораздаването, здравеопазването ? Гласувайте с № 17 за успешните българи у нас и по света.
- Народе ??? Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17, ще има образование , култура и изкуство , което да не е подчинено на историческия и диалектическия материализъм , на марксистко - ленинската идеология и демократическия централизъм ? Гласувайте с № 17 за културно - образователната система в България , изградена по европейски и световни стандарти !
- Народе ??? Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17 ще продължат започнатите , реформи в съд , прокуратура , силови ведомства, държавни и общински администрации ? Гласувайте с № 17 за да започне подготовката за лустрация , продължаването борбата с корупцията , отпадането на давност за комунистическите престъпления и подготовка за приемане на нова Конституция !
Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
1. Цачева е единственият кандидат, който гарантира твърдата прозападна ориентация на България като член на ЕС и НАТО, като едновременно с това няма да застраши сигурността на страната ни с необмислени действия спрямо трети страни.
2. С два мандата като председател на Народното събрание, Цецка Цачева е единственият държавник сред кандидатите за президент. Тя е доказан лидер и човек, който може да носи отговорност в трудни моменти.
3. Подкрепата за Цачева е ясна и категорична – от най-голямата политическа партия в страната. Тя не се крие зад инициативни комитети с неясно финансиране.
4. Цецка Цачева е единственият кандидат, който е доказал, че може да обедини нацията (основната функция на президента). Това нейно качество е многократно признато от всички парламентарни сили в Народното събрание.
5. Професионалният и житейският опит на Цачева съчетават по най-добър начин всички качества, които са нужни на Държавния глава, за да изпълнява успешно функциите, отредени му от Конституцията – познаване на законодателния процес, конституционните норми, отношенията между институциите, държавния протокол и международните отношения.
5 причини да НЕ гласувам за Румен Радев:
1. С Радев като президент България ще върне образа си на „Троянски кон“ на Путин в ЕС, което ни обрича на изолация от западните ни партньори и преориентиране на външнополитическия курс от Европа към Евразия.
2. Начинът, по който Радев напусна Българската армия, показва неуважение към институциите и абдикиране от отговорност, когато трябва да се справи с реален проблем. За сметка на това, начинът, по който дезертира от армията, осребрявайки материалните си бонуси за сметка на данъкоплатците, показва меркантилност, дребнавост и егоизъм.
3. Като кандидат на инициативен комитет, зад който стоят неясни политически субекти и огромни съмнения за скрито финансиране от черни каси, Радев ще бъде зависим от тъмни сили, които ще дърпат конците му задкулисно, подобно на експеримента Орешарски.
4. Радев не може да бъде обединител на нацията, защото първо като генерал разедини армията, а след това като кандидатпрезидент разедини лявото политическо пространство.
5. Биографията на Радев показва, че той няма необходимия опит и знания, за да заеме най-високия пост в държавата.
Аз президенти на БСП съм виждал. И Петър Младенов, и Гоце. И двамата ни бяха представени за модерни, за алтернатива, и двамата обясняваха, че са промяната за България. Единият се опита да прати танкове срещу българите, другият ни надена на прочутия Голям Шлем с руските проекти, още ги плащаме.
Слушам Радан Кънев и Трайчо Трайков, които явно са решили да ни докарат третия президент на БСП. Такова гънене и шикалкавене падна, че чак е срамно. Те не знаели за кого, не можели за Цачева, не били сигурни как на балотажа, не искали да призоват, трябвало да ги убедят още малко...за кое, че единият е наследникът на Гоце и Пешо Танкиста?
И тези хора ни проглушиха ушите колко били десни. Колко били принципни. Как пак почват на чисто, за пети път.
Има дни, наречени избори, в които заставаме от едната страна ние десните, а левите - от другата. За жалост, не винаги отпред е този, който бихме искали, но отсреща са тези, с които няма как да искаме.
А между двата лагера притичват полевите курви, те са на повикване, който плати - ползва.
Извинявам се за грубия език. Ако искате, може да са плъхове, те също обикалят навсякъде, където има за кльопане.
Аз десен плъх не съм виждал.
Големи смешници сте честно!!
Министри, зам. министри, кметове плашат с апокалипсис...
И за финал-колкото повече се катери маймуната нагоре по клона, толкова повече и се вижда насрания задник
Румен Радев - атлантика, натовския генерал, випусника на американската военна академия, висшия пилот, безпартийния, заслужилия кандидат на БСП - днес повиши нивото си на дипломатическа и правна некомпетентност като обяви, че ще сезира Конституционния съд /!?/ по повод подписания между ЕС и Канада споразумения договор СЕТА. Точно по буквар на Кремъл за хибридно въздействие - съмнявай се в Брюксел и Запад, издигай като щит националния суверенитет.
Ако кажа, че по този начин реално е казал на българските граждани, че е против падането на визите за Канада - ще ме обвинят в липса на патриотична гордост - тоест суверенитета, националните интереси не могат да се търгуват срещу лични права и свободи.
Изглеждат като деца които плачат срещу луната - междуконтиненталните споразумения са логичен и закономерен етап след достигането на зрялост на континеталните споразумения за свободна търговия и интеграцията. Вместо като кандидат за най-високия пост да обясни на своите избиратели какви са ползите, какви са възможностите и как да се възползват от тях - позволява на кемтрейлърските (тези, които като генералът от авиацията Радев вярват в налудничавата теория за следите които самолети остават високо в небето с химикали, които целят да отровят хората) експерти да го увлекат в кампанията по страхуване на населението.
Ето това е президент който не е достоен да ни води - без собствен гръб, без позиция и без отговорност към своя народ.
Радев стана кандидат на кемтрейлърите. Това казва всичко.
Щял да ни води в борбата срещу статуквото!? Ето тук не издържах - той, който е издигнат от Партията която е олицетворение на всичко което може да се нарече архитекти, творци, поддръжници, носители, изпълнители на статукво, на задкулисието щял да се бори. Ами да започне от Нинова, от Овчаров, от Гергов, т.е. от най-близкото си обкръжение.
Дебатите са бойно поле на изборите - как се наричат генерали които бягат от бойното поле. Страхливци. И утре ще ни водят в битки.
Снимката на " кандидат- президента " Радев в Белене , е жесток анализ , на българската безпросветна бездна . Радев застанал пред надписа " Белене е с теб ", доказва , че за него самия интелигентността съществува САМО КОГАТО Е ПРИНУДЕН ДА ТЪРПИ ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО СИ от ДС , БСП и ДПС кликата, без да съзнава , че ИНТЕЛИГЕНТНОСТ означава , че човек първо трябва да уважава себе си и хората от Белене и България , които са достойни за уважение . Както е видно от надписа зад Радев внушението за " паметникът Белене " / и комунистическия концлагер и престъпния проект " АЕЦ - Белене " наказал българите да отгладуват с над 3 милиарда лева /е на въоръжение за агитация на българи , не живеещи и мислещи уж в миналата епоха , а на сегашната - посткомунистическата . Това което показва кандидат - президентската кампания на Радев , е че саблезъбото им желание е ВРЪЩАНЕ КЪМ ТАТОВИЯ ДИКТАТОРСКИ КОМУНИЗЪМ и отказ от цивилизацията предлагана ни от развита Европа . Отказът от човешките права и свободи е точно внушението чрез " паметникът Белене ", очевадно подсказващ на интелигентните българи , че чрез мюрето Радев се опитват да узаконят чрез замъгляване чудовищните и кървави образи на комунистите , ДС , БСП , ДПС по два начина. Първият начин е чрез " човека от народа " - дезертьора от Европа и света Радев да узаконят кървавите си намерения , и вторият начин е чрез " обикновеният българин "- женкарят Радев , комунистите да не изглеждат толкова жестоки и точно на техния неинтелигентен фон вече са принудили ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОРИСОВ да плати престъпно- поръчаните реактори защото " е глупав "а би трябвало тези пари да ги даде на пенсионерите.
През цялата си кампания дезертьора Радев чрез н еприязън и злоба , ефрейторски внушава разни гнусни и безпардонни измишльотини за чуждите и български емигранти. Най вече по кампанията около изборите. Когато по традиция внедрена от ДС , БСП и ДПС българите се делим...
За да не знае техния " електорат ", че за интелигентните в България и всички българи по - света - Първо: чужбина НЕ съществува.Светът днес е там където има по-добра и по-платена работа, по-надеждни университети, по-смислено бъдеще. И понякога не всеки заминава, за да „ остане“. Радев от тясната си кабинка в самолета още не е разбрал , че всеки буден човек иска да опознае свободния свят ... и този свят не е неговата социалистическа казарма ?! Не е разбрал , че ако имаш избор между Софийският и Монтанският университет - избираш Софийския. Но ако имаш избор между Оксфорд и Софийският, всеки ще избере Оксфорд. И не защото е в „чужбина“ и не само заради качеството на образованието, а заради възможността на всеки нормален българин и човек , да се докосне до друга култура, да срещне хора от цял свят, да се пребори със себе си, да постигне нещо сам.
Радев за себе си дори не е разбрал голямата драма , че болшинството от българите се изнесоха и изнасят, защото се чувстват чужденци в собствената си родина 27 години след като ДС се телепортира във всички над 350 партии .Вярващите в себе си българи / най - вече "децата на номенклатурата" / избягаха не само заради хаоса и абсурдната беднотия създадена от ДС , БСП и ДПС ,не и заради това че им писва от ретроградните наставления на ошашавените си от комунизъм родители , а просто защото имат коренно различни възгледи, интереси, ценности, амбиции и мечти от типичните -„ балканджии“. Образът на чужбина (разбирай Западна Европа и Северна Америка), като извор на вечна младост и благоденствие, поставен до този на България/ която се намира малко на запад от Русия и Турция/- създаде едно разбиране за емиграцията , като за спасение и бягство от проблемите и абсурдите в посткомунистическа и ченгеджийска България. Генерал - Радевците понеже нямат военни успехи ,а внушават , че емигрантите са предатели, които са се изхитрили да се махнат и са оставили будалите в родината сами да се мъчат с "положението". Според тях това значи,ако гласуваш за ГЕРБ или ако не дай си боже имаш любопитството и поне малко ум, имаш стремеж, дръзнеш да рискуваш и да се „ откъснеш“ - веднага те РАЗЖАЛВАТ. Оприличават това като цепене в родово-общинния строй който България напусна още в края на 19 - ти век въпреки " помощта "на Русия. Генерал - Радевците вече 27 години разиграват следният парадокс : докато живееш в България, БСП , и ДПС се опитват да убедят българите / особено младите /, че е тъпо и мизерно да живееш в България и ще бъде фантастично да се махнеш. Но заминеш ли, мненията им се изменят в : „Ааа, добре му е на емигранта - българин там на лесничкото. Измъкна се , спаси се от ГЕРБАДЖИИТЕ...!. Така БСП и ДПС чрез мюрето Радев изграждат хибридно - психотропнаизкуствена мисловна бариера между „нас“- страдалците в България, и „тях“- заминалите в чужбина. Което води до допълнително отвращаване на българите от Президентската и всички останали институции по имперската схема " разделяй и владей " .
БСП и ДПС ,заливат българите с едни кичозни словоизлияния и размишления, излезли от перото на патологично увредено съзнание на водачите им - написани с онази животинска жестокост, с която третираха „ невъзвращенците“ от „ златното време“ при Т.Живков. Размишленията на генерал - Радевците, се раждат от адската смес между брутално слугинство пред Москва и примитивен ум. А липсата на поне малко познание за западната действителност, глупостта и ЗАВИСТТА филтрират българите така, че връзката с реалността да изтънее до опасни нива на маргинализъм. А когато елементарният гласоподавателски мозък се „ разтревожи“, той разцепва света на добри и лоши. И понеже за БСП и ДПС по подразбиране „ те“ са добрите - лошите са Бойко Борисов , ГЕРБ и " международното положение". БСП и ДПС чрез Радев внушават / защото на Нинова и Доган не им стиска / , че „ чужбината“ е особено добър избор за всякакви неудачници и морално пропаднали, сексуално прецакани и финансово провалени „ лоши българи“, които автоматично се припознават, заклеймяват и позиционират като техни ВРАГОВЕ. Нещо повече с подобни словоизлияния и действия БСП и ДПС пробутват чрез Радев на българите , нещо като СЕРТИФИКАТ за собственото си „ величие“ на перфектни „ патриоти“. Дори техните хора начело със Станишев гласуваха в Европарламента да се настаняват масово сирийски бежанци в България "патриотично "да запълнят местата на "българските невъзвращенци "
Та това е видимото от кампанията на генерал - Радевците от БСП и ДПС в България " емигрант - затвор Белене" за да може покрай сухото да изгори и суровото. Някой да не е разбрал...?
Публикувано на 10.01.2013
На 10 януари 1997 г. около сградата на Народното събрание се бяха събрали участниците в разрешен от Столичната община митинг на Обединените демократични сили, на Профсъюз “Промяна” и на КТ “Подкрепа”. Въпреки че начело бяха десните голяма част от българите подкрепяха тази борба с надежда да има хляб, заплатите им за месец да не бъдат по 5 долара, а щатската валута да не е с обменен курс от 3200 лева за долар.
Интересно ми е да попитам днес ченовете на една уж дясна партия и член на ЕНП като ГЕРБ къде смятат, че е бил техният партиен лидер Бойко Борисов на 10 януари 1997 г.: Пред парламента с десните сили или покрай фирмите си и участието си в СИК ?!
Иска ми се и да попитам г-н Иван Костов, който има неоспорима заслуга за случилото се тогава как така припозна г-н Бойко Борисов като десен и в името на какво подкрепи членството на ГЕРБ в ЕНП.
Нека ви припомня и част от прословутото му изказване в Чикаго на 3 февруари 2009 г.
Макар и да критикува Костов като нерешителен, Борисов похвали първите две години на неговото управление и разкри, че готвят коалиция: “Ако има нещо радостно, то е, че сега с Костов намерихме общ език. Даже това българските медии не го знаят. Направихме няколко срещи. Общият противник е ясен. Толкова ги мразя комунистите, че за десните дума не казвам”, отсече бившият охранител на Тодор Живков.
колаж: Георги Динев
За тези които не помнят онези събития ще използвам част от стенограмата от заседанието на правителството на Жан Виденов от 10 януари 1997 г. , за да разберат обстановката и важността на момента:
„ЖАН ВИДЕНОВ: Тогава да направим така дневния ред: Информация за обстановката около парламента. Обсъждане проект на декларация по този повод и свързаните с нея действия и решения.
…
В края на заседанието вносителите на проектодекларацията напуснаха парламента. Останалите депутати не можаха. В района около сградата на Народното събрание вече се бяха събрали участниците в разрешен от Столичната община митинг на Обединените демократични сили, на Профсъюз “Промяна” и на КТ “Подкрепа”. Единият от тези митинги е разрешен до 18,00 ч., а другият – до 20,00 ч. тази вечер. Депутатите останаха в сградата и следобед. Свикаха извънредно заседание, на което преди малко поименно гласуваха дали да проведат заседание за гласуване на проектодекларацията, но отхвърлиха предложението за провеждането на такова заседание с 81 гласа “за” от общо 194.
Междувременно сградата беше атакувана от участници в митинга. Нанесени са големи материални щети. Имаше опити за подпалване и хвърляне на димки. Парламентът се отбранява от 60 или 70 служители на реда. Там е министърът на вътрешните работи Николай Добрев. Цялата операция се ръководи от щаба в МВР и главния секретар ген. Ламбов. Те имат около 1000 души около сградата, подвеждат и подкрепления от страната с идеята към 21,00 ч. да организират извеждането на депутатите, освобождаването на сградата и очистването на терена.
За повече информация бихме могли да поканим някои от секретарите на МВР или дори министър Добрев, въпреки че той не желае да напуска сградата, което не е съвсем безопасно.
По-важно е да обсъдим своята позиция и действията, които сме предприели.
По молба на председателя на парламента и на министър Добрев пресслужбата изготви проект на декларация на правителството. Той ви е раздаден. Проектът е изготвен според тяхната молба, така че да респектира, да заплашва и да дава ясен знак, че има кой да приложи цялата строгост на закона.
Издал съм Заповед № Р-10 от 10 януари 1997 г., с която нареждам поради многобройни сигнали за нарушаване на обществения ред от лица, участващи в митинга на площад “Народно събрание”, на министъра на вътрешните работи да предприеме необходимите действия по Закона за националната полиция за предотвратяване на всички форми на нарушаване на обществения ред, включително и за отстраняване на лицата, които създават непосредствена опасност от възникването на безредиците. Поел съм тази отговорност, която по закон е на министъра на вътрешните работи, поради своеобразната позиция на министъра. Той е в оставка, кандидат е и за министър-председател. Едва ли тази отговорност би трябвало да лежи върху неговите плещи. Заповедта е получена при него в Народното събрание, получена е в щаба на МВР. Доколкото мога да съдя от тяхната оценка, това им дава всички възможности да приложат цялата строгост на закона, включително специалните средства, сила и каквото трябва.
Илчо Димитров :Подстрекателите трябва да разобличим, защото начело стоят г-н Костов и Костовци.“
( От СТЕНОГРАМАТА ОТ ИЗВЪНРЕДНОТО ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 ЯНУАРИ 1997 г. )
Близо 2 години по-късно Иван Костов ще даде следната оценка за тези събития :„Революцията от януари-февруари 1997 г. е най-значимото постижение на България през ХХ век“.
Малко предистория
Борисов бе асоцииран към СИК и организаира коктейл на рекетьорите от СИК.
Публикация от в.“Капитал“ на този линк го удостоверява:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ 1995/11/27/1045108_sic_duhna_sveshtichka_pod_zvucite_na_roial/
„Преди около 17 години премиерът свързва медиите с Маргините и Маджо.
Всички знаят, че днешният премиер на България Бойко Борисов е бил охранител, макар че мнозина се опитват да забравят, че той е бил част от групировката СИК.
Днес половината от нейните членове са избити – повечето от убийствата стават, докато Борисов е главен секретар на МВР и досега не са разкрити. Другата половина от СИК въобще не бе разследвана, с изключение на братята Маргини.
До днес служители на МВР си предават от ръка на ръка договора за охрана между фирмата на Борисов „Ипон“ и СИК. Според осведомени днешният премиер е осъществявал неформалната връзка между групировката и тайните служби, а официално се е представял за пресаташе на силоваците.
За миналото на Борисов свидетелства репортаж, публикуван във в. „Капитал“ на 27 ноември 1995 г. Предлагаме ви част от него.
„Година след създаването си известната със спорна слава застрахователна компания SIC (Security Insurance Company), или просто СИК, се вижда на четвърто място сред застра-хователите и мечтае за приходи от милиарди. По повод на светлата годишнина застрахователите с борчески дух вдигнаха коктейл, който беше уважен от видни личности предимно от банковите и спортните среди. „Нас, вас и другите, които сме поканили, но не дойдоха,
ни свързват истинско приятелство
и сърдечна дружба“, прочете шефът на СИК Красимир Маринов – Маргин от лист, подвързан в алена папка. (Червеният цвят може да се окаже емблематичен за групировката, тъй като с него е оцветен и нейният символ.)
За контактите с медиите се нагърби инициативният Бойко Борисов, шеф на фирма „Ипон“ (ангажирана и с охраната на Тодор Живков). Той услужливо уведоми, че хроникьорите ще бъдат допуснати в салона за 15 минути – от 19, 30 до 19, 45 часа. Малко по-късно Борисов агресивно съобщи, че вълнуващият оглед се отлага, а продължителността му ще бъде намалена с 5 минути.Охранителният бос проведе кратък инструктаж: журналистите да се движат в стегната група плътно около Борисов, за да не обезпокояват гостите. Неизживеният екскурзовод подкара ентусиастите към светските забележителности на СИК- коктейла.Въпреки надеждите на фотографите да уловят с обективите си шефа на „Интергруп“ и едно от лицата на СИК Младен Михалев – Маджо, той се оказа недостъпен. Очевидци твърдят, че Маджо не е пожелал да бъде сниман. Някои волно изтълкуваха това като жест към Красимир Маринов – Маргина, който прочете с микрофон в едната и папка в другата ръка семпло приветствие.Словата на Маргина бяха чути от застрахователи, гравитиращи около Добромир Гущеров, банкери от свързаната с „Интергруп“ и СИК Първа източна международ на банка (ПИМБ), шефове на банка „Моллов“, Елит-банк, „Славяни“, Обединена българска банка (ОББ), Стопанска банка, ТСБанк и БРИБанка.
Намек за политическо представителство
беше присъствието на Соломон Паси
либералката Светлана Шаренкова, ексминистъра Христо Тотев и Иван Славков, който се раздели с движението „Напред, България“ в полза на БФС. Медиа – компанията се оформяше от Петьо Блъсков, президент на пресгрупа „168 часа“, първия зам. главен редактор на в. „Труд“ Николай Стефанов, Валентин Панайотов, директор на в. „Пари“, Атанас Свиленов, и. д. главен редактор на „Демокрация“, Явор Цаков, програмен директор на Нова телевизия, и бившия шеф на две радиостанции Радослав Янкулов.
Цяло ято от екипа на агенция „Балкан“ кръжеше около потенциалните си клиенти за пресконференции. Празника, за протокола, зачете и известният контактьор на „Мултигруп“ с медиите Бойко Драганов, главен секретар на групировката. Ку-ку-пейзажа допълни Петър Курумбашев.
„Вървим напред. Основният ни лозунг е Побеждавай, но винаги по правилата
„Застраховането е наука“, настоя дни преди коктейла изпълнителният директор Попов.
На самия банкет дим от пури полюшваше бели и розови балони. Светлини и мелодии от роял допълваха тортата с емблема „SIC“.
Източник в.“Капитал“
Явно е, че г-н Борисов може и да е позабравил тези „славни“ години, когато се наливаха първите милиони на групировките, но той е бил там с тях и от тях…
Архивите са живи
Хубаво е човек да помни откъде и накъде е тръгнал и какъв е бил и още повече никога да не го забравя, защото в противен случай рискува да стане мишена на присмех и подмятания, а това едва ли е желателно за един политик …
Атентат срещу приближени на СИК-31 март 1997 г. в. „Капитал“
„Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов , който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове.
Бомбената драма се разигра на улица „Раковски“ и бул. „Евлоги Георгиев“ около 8 – 15 часа вечерта в четвъртък. Джипът й „Опел Фронтера“ хвръкнал във въздуха, когато Карагьозова се опитала да изключи алармата. Детонацията избила прозорците на всички околни сгради. За щастие собственичката на джипа се отървала само с лека уплаха и повърхностни наранявания от счупените стъкла.
Взривното устройство било поставено под предната лява гума, но не е било много силно, смятат криминалисти. По всяка вероятност атентатът е направен, за да сплаши човека от „Ипон“. Според очевидци двама подозрителни младежи на възраст около 20 години обикаляли около колата в деня на атентата. Двамата били средни на ръст, късо подстригани и облечени с тъмни якета.“
След повече от 14 години в медийното пространство излиза на бял свят следната публикация:
Защо Алексей Петров мрази Бойко Борисов
12 Декември, 2011- frognews.bg
На 27 март 1997 година бомба взриви джипа на Цветелина Бориславова на столичната улица „Карнеги“. Синият опел „Фронтера“ е бил паркиран в близост до офиса на охранителна фирма „Ипон“, чийто собственик тогава е настоящият премиер Бойко Борисов. Бориславова се отървава с уплаха и драскотини, тъй като бомбата се взривила като натиснала дистанционното на централното заключване от малко повече от десетина метра. Първоначалната версия бе, че става въпрос за конкуренция в търговията с химически продукти, с каквито се занимавала Цветелина по онова време. Друга обаче е по-интересна: в атентата била замесена бивша барета, който бил забелязан преди това в близост до взривения джип.
Участници в разследването разказват, че преди атентата Цветелина Бориславова е била на басейна „Спартак”, където плувала. Хора от охраната на Алексей Петров й поискали ключа от джипа, за да направят място за паркиране на друга кола. После й го върнали. Когато по-късно спецове извършвали оглед на взривената кола, те били изненадани, че няма следи от проникване в джипа с подправен ключ или разбита ключалка. Значи някой е отворил с оригинален ключ… По тази версия обаче така й не са събрани тогава достатъчно доказателства и извършителите, както и поръчителят/ите остават неразкрити. Хора от тогавашния кръг на Трактора обаче са категорични, че той има пръст в опита за покушение. Твърденията им се базират на стила и методите на действие, както и на изпуснати фрази пред близки съратници.“
Допърнителна информация ни дава и публикация на сайта „Биволъ“ с автор Атанас Чобанов
Когато се презастрояваше Слънчев Бряг Бойко Борисов беше контрабандист на цигари
Когато се наливаха основите…
През март 1995 г. в Крайморие при акция на НСБОП е разбита фабрика за производство на нелегални цигари. Фирмата организирала производството е „Тео Интернационал“, създадена през 1994 г. В нея са акционери следните лица: Бойко Борисов , Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев от „Литекс“ и други по-малко известни персонажи на прехода.
След разкриването на нелегалната манифактура основателят и основен акционер Емил Райков забягва в чужбина. „Тео Интернационал“ обаче не прекратява своето съществуване. В края на 1995 г. Бойко Борисов и Пашата влизат в управителния съвет на фирмата, а след няколко месеца, през май 1996, като членове на борда ги заместват Иво Каменов от варненската групировка ТИМ и Недялко Кирезиев.
Къде бяха Борисов и Цветанов по време на бандитската приватизация на Слънчев бряг?
Лицата, които завладяха Слънчев бряг тогава, през смутните 90, сега са в първите редици на ГЕРБ и са основни лобисти на новия закон за горите.
Цеко Минев, собственика на Първа инвестиционна банка е един от най-тлъстите хотелиери в Слънчев бряг. Негова фирма изкупи хотелите на първа линия – „Глобус“, „Космос“, „Поморие“, „Феникс“.
Депутатът Емил Димитров заедно със СИК-аджията Славян Теофилов изкупиха парцели и хотели и сега имат „Фиеста“ и „Гранд хотел“, както и 14 ет. сграда на почивна станция „Динамик“ в Несебър. Освен това са концесионери на половината плаж. Освен хотели в Слънчев бряг, по времето на НДСВ Емил Димитров взе и огромни концесии върху горите.
Младен Мутафчийски и сикаджията Младен Михалев – Маджо също изкупиха парцели и построиха „Хелена бийч“ и „Хелена ризорт“. Маджо не присъства официално като собственик, но е публична тайна, че хотелите са негови.
Тази така наречена „приватизация“ бе започната при кабинета Костов, но основно бе довършена при Симеон Сакскобургготски, докато Борисов беше гл. секретар на МВР, а Цветан Цветанов му носеше папките. Именно тогава влязоха големите мутри в Слънчев бряг. Защото „царската“ приватизация в Слънчев бряг ставаше с кордон мутри, които допускаха в залата за търгове само тези които трябва.“
От друга информация, която се разпространява из нета от много време научаваме и за това какво е правил г-н Борисов преди и след 10 януари 1997 г. , казано накратко като един „десен“ човек предприемач, той се е грижил за своето участие в едни фирми … Будалите нека митингуват и щурмуват парламента …
„Тео Интернационал“-АД, Бургас – до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов „Пашата“. Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.
В периода 1994–1997 „Тео интернационал“ е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо“ и „Мелник“ във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки.
„Интербулпред“-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул.“Г.М.Димитров“, бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите – Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.
„Будоинвест“-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)
Това че в България е същото както през 1997 г., когато премиерът беше от другата страна и сега , когато е на страната на „добрите“ и управляващите за него и простият български народ май не означава нищо… Пътят продължава …
А вие разбрахте ли къде е бил „най-десният“ мъж на България?!
протести ли има какво ?
Вие сами искате да си го свалите,как може да ревете незнам
Жив и здрав да си Ген. Радев! Чистит ти Президентски пост! Ти си идеалният за него!!!
Българи, просто не четете този оуигофуенски сайт!!!
КАЖЕТЕ МИ ГО?
РБ се обяви в подкрепа на ГЕРБ!
Лидера на ДСБ Бургас ясно заяви че подкрепя Цачева!
......
Само форумните драскачи тук плющят глупост след глупост като развалена грамофонна плоча.
............
Избора е пределно ясен!
Цачева е Европейската посока в интерес на България!
Радев е източната кална посока в интерес на Русия!
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
СПАМА И ФЛУДЕНЕТО Е ГАДНО НЕЩО НАЛИ ?
20 ПЪТИ ВИ КАЗАХ ДА НЕ СПАМИТЕ И ДА НЕ ТРОВИТЕ ХОРАТА!!!
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
"Бургас се развива благодарение на европроектите, ако те спрат, не знам дали ще може отново да ги пуснем. Виждате, че в последните години много неща се промениха. Бургас достигна Варна и я задмина. Дават ни за пример в цялата страна. Това всичко да отиде на кино? Защо?!"
Да им кажа на тях - Ще видим на балотажа кой ще победи.
Да им кажа и на ГЕРБ - страховете ви са основателни. Да се надяваме че ще намерите посланията, които да стигнат до хората. Искам вашето управление, а не онова червено и крадливо .... Нагледал съм се на него
Колко мъка има по този свят?
Като толкова не ви харесва, защо не избрахте Мосинов миналата година?
Като толкова ви харесва генерала Радев, защо не го избрахте на първи тур?
Отговорът е един: защото нищо добро не сте направили за тая държава до сега, а само ревете и даже опозиция не можете да бъдете. Окрадахте 4 млрд. при Орешарски, оставихте ДПС да назначи премиер, който сега имаше наглостта да излезе и за президент. После ще сложите Пеевски за премиер... Айде честито за матряла
Радев иска жените и мъжете да бъдат вкарвани в казармите и да маршируват , да се възвърне задължителната военна служба за срочно служещите, младите мъже в казармите и мирно строй се и преброй се. И да попитам другарките и другарите със какво е допринесъл за увеличаването на БВП Радчо пиратчо, освен да яде и да ходи по физиологични нужни и да се храни от държавната ясла и какво е направил за икономиката на държавата? Когато самолета пада командира първи бяга от екипажа и ги зарязва, а когато кораба потъва капитана остава последен на кораба и не бяга от хората си ! Вън всички турци и фесове от държавната администрация, ако се върне БСП и ДПС на власт ще назначат експети турци по министерствата и ще пускат турския химн в България ,ще подминят учебниците по история няма да има османско присъствие, а че българите са били нарушители на законите им, мислете другарки и другари стига сте ламтели за власт и пари! Какво направиха евродепутатите от БСП за развитието на България освен да получават добри доходи, нищо, гола вода са комунягите , айрян без мляко, от изманици по големи изманици Гошко Първ. ,Тошко Жив., Атанас и Спас все отбор юнаци крали от държавната попара от БСП!
И стига сте ни плашили!
Парите за Бургас няма да спрат просто друг ще ги редуцира и поточето ви ще секне.
И преди вас е открита топлата вода и след вас колелото ще се върти !
ОЛИГАРХИЯТА СЕ ВРЪЩА НА ВЛАСТ! Гласуваш за Радев, получаваш Доган - внимавайте да не заличим България след тези 7 дни!
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
С колко 10 тки молярда заем ни зароби Бойко?
Къде отидоха? Колко работещи ще ги плащат и колко години?
Къде са милярдите на КТБ
Бойко каза .че оставя държавата в перфектно състояние....
Гласувай те за него
Профилът на дарителите пък е основно безработни и пенсионери. Част от тях дори не помнят, че са дарили пари.
"Това означава, че щаба на партията или финансистите ѝ се опитват да представят, че приходната част се формира от физически лица, които дават дарения, а всъщност стредставата не са от тях", коментират експерти.
Според данните на Сметната палата масово даренията са до 420 лева, за които законът не изисква декларация за произход. Те представляват повече от половината от общия брой дарения.
Част от дарителите не успяха да обяснят как са дарили парите и къде са ги оставили.
Профилът на дарителите пък е основно безработни и пенсионери. Част от тях дори не помнят, че са дарили пари.
"Това означава, че щаба на партията или финансистите ѝ се опитват да представят, че приходната част се формира от физически лица, които дават дарения, а всъщност стредставата не са от тях", коментират експерти.
Според данните на Сметната палата масово даренията са до 420 лева, за които законът не изисква декларация за произход. Те представляват повече от половината от общия брой дарения.
Част от дарителите не успяха да обяснят как са дарили парите и къде са ги оставили.
На 13-ти с бюлетина № 13 за България, за днешния, утрешния ден и бъдещето на децата ни!!!
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
"Българските граждани трябва да подкрепят Цецка Цачева, защото тя е доказан професионалист. Тя ще се бори за обединението на нацията и многократно го е заявила и показала. Тя е човекът, който има компетентността и категоричността да бъде президент на държавата", това заяви пред ПИК зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева.
Относно ясната подкрепа на ДПС за Радев, Караянчева допълни, че това би било голяма катастрофа за България.
"Хората трябва да знаят, че всяко залитане към БСП води неминуемо към комплект с ДПС. А БСП и ДПС докараха България до състояние година и половина да живеем под телена ограда, под заграждения пред парламента. Нека българските граждани да направят своя информиран избор, защото от тук нататък бъдещето на България е заложено на карта. И сме изправени пред катастрофа", допълни още Караянчева.
Пламен Орешарски предлага Делян Пеевски за председател на ДАНС. Ето депутатите, които го покрепят:
От БСП решението е подкрепено от Александър Паунов, Антон Кутев, Атанас Зафиров, Атанас Пъдев, Атанас Мерджанов, Борис Цветков, Борислав Гуцанов, Валентина Богданова, Валери Жаблянов, Ваня Добрева, Васил Антонов, Георги Андреев, Георги Мърков, Георги Борисов, Георги Свиленски, Георги Анастасов, Георги Гьоков, Деница Златева, Деян Дечев, Димитър Горов, Димитър Дъбов, Димчо , Михалевски, Добрин Данев, Дора Янкова, Евдокия Асенова, Екатерина Заякова, Емил Райнов, Жара Пенева, Жельо Бойчев, Захари Георгиев, Иван Иванов, Иван Ибришимов, Илия Баташки, Йордан Стойков, Йордан Младенов, Йорданка Йорданова, Калин Милчев, Кирил Добрев, Корнелия Нинова, Красимир Мурджев, Красимир Янков, Лазар Попов, Любомир Петков, Маргарита Стоилова, Мариана Тотева, Мариана Бояджиева, Мартин Захариев, Мая Манолова, Методи Костадинов, Милка Христова, Милко Багдасаров, Минчо Минчев, Михаил Миков, Николай Петев, Николай Малинов, Павел Маринов, Петър Курумбашев, Петър Мутафчиев, Петър Кънев, Петър Дулев, Пламен Славов, Росен Малинов, Румен Гечев, Румен Йончев, Светла Бъчварова, Сергей Станишев, Сияна Фудулова, Смиляна Нитова-Кръстева, Спас Панчев, Станислав Владимиров, Стефан Танев, Стефан Данаилов, Страхил Ангелов, Таню Киряков,Татяна Буруджиева, Тодор Радулов, Филип Попов, Христо Монов, Явор Куюмджиев, Явор Гечев. От ДПС гласуват всички членове на парлманетнарнат група Алиосман Имамов, Ахмед Башев, Веселин Пенев, Георги Горанов, Делян Пеевски, Джевдет Чакъров, Дурхан Мустафа, Емил Иванов, Ердинч Хайрула, Йордан Цонев, Камен Костадинов, Лютви Местан, Мехмед Атаман, Митхат Метин, Мустафа Карадайъ, Мустафа Ахмед, Невин Хасан, Нигяр Джафер, Петър Ангелов, Петя Раева, Рамадан Аталай, Рушен Риза, Сергей Кичиков, Тунджай Наимов, Тунчер Кърджалиев, Ферихан Ахмедова, Халил Летифов, Хами Хамиев, Хамид Хамид, Хасан Хаджихасан, Христо Бисеров, Хюсеин Хафъзов, Четин Казак, Шендоан Халит, Щерьо Щерев и Янко Янков.
Впоследствие решението за Пеевски беше защитено и от различни министри от кабинета Орешарски. Сред тях е дори и министърът на културата Петър Стоянович.
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
Гласоподавателите са приели изборите като конкурс за мис или шоу, а не са си задали въпроса: Накъде отива България, заяви пред медията ни експертът
Резултатите от първи тур на изборите за президент са шокиращи. 28 години след промените България се върна в начално положение и отново е на път на власт да се върнат БСП и ДПС. Това заяви специално за БЛИЦ конституционният съдия Георги Марков.
По думите му, колкото пъти те са се докосвали до властта, толкова пъти са съсипвали България.
Г-н Радев правилно пита кой съсипа България, но въпросите му трябва да са отправени към БСП и ДПС. Защото в Лукановата зима нямаше дори памук и аспирин в аптеките, а хората умираха по опашките. Защото по времето на Виденов заплатите достигнаха три долара, допълни Георги Марков.
По думите му в неделя хората са приели изборите като конкурс за мис или шоу, а не са си задали въпроса: Накъде отива България. Той препоръча на Бойко Борисов да подаде оставка, защото този парламентарен цирк трябва да бъде прекъснат и защото със сигурност ще спечели. Но дори и да не може след това да състави правителство, да мине в опозиция. Ако БСП и ДПС вземат властта, няма да изкарат повече от година, прогнозира Марков. Той смята, че и Радев няма да изкара до край мандата си като президент.
Халал да ни е г-н Радев. Дълбоко се съмнявам, че той ще изкара своя мандат. Защото няма политически опит, политическо мислене и елементарни политически рефлекси. Той е роден пилот, но не е роден политик. Надявам се, че и ГЕРБ ще направи много задълбочен анализ на грешките, които направи през последните месеци. Всяко зло за добро, допълни Георги Марков.
Той призова и за спешни промени в Избирателния кодекс след референдума. Не бива с лека ръка да бъде игнориран вотът на избирателите. Според Марков е най-добре да се въведе смесената система и поне 120 от депутатите да се избират мажоритарно.
Егати тъпите герберасти
Остават ви по малко от 144 часа!!!
Хубава вечер !
Малко хора обичат да се връщат към това време, но преди около 20 години .. България премина през така наречената Виденова зима, която остави страната напълно опустошена. Кризата, в която ни вкара тогава управлението на БСП, доведе до близо 50-процентен спад на реалните заплати и близо 60-процентен спад на реалните пенсии спрямо годината преди Жан Виденов да дойде на власт. Коефициентът на заетост в края на мандата на БСП беше 44.43 процента в сравнение например с 49.59 процента през 2014 г. (което ще рече, че много повече хора в трудоспособна възраст нямат работа през 1997 г., отколкото днес), а доходът на българските граждани достига до най-ниската точка в историята си по отношение на средния за света.
По данни на НСИ средномесечната работна заплата през 1997 г. се равнява на почти 128 лв. в днешни пари (като в първите месеци на годината е много по-ниска и достига до нещо като 10-15 долара). Минималната работна заплата, когато хиперинфлацията се успокоява е равностойна на под 30 лв. днес (при по-висок курс на долара тогава), а до края на годината става 45 лв. Самата хиперинфлация „изяжда“ спестяванията на българските граждани и ефективно ги връща с десетилетия назад.
Такава е равносметката от на практика четвъртия фалит, до който докарва България БКП/БСП от 1960 г. насам, и не е никак учудващо, че левите „журналисти“ никак не обичат да си спомнят за нея. Това, което искрено ме изненадва обаче, е безскрупулният опит на един от тях – нашия любимец Александър Симов – така да извърти историята, че някак си да пропусне виденовия фалит (а и предишния фалит на БКП преди него), при това напук на факта, че повечето му читатели хем би трябвало да ги го спомнят добре, хем не са чак толкова тъпи, че да се оставят да ги водят за носа по такъв плосък начин.
Още в първия параграф на статията си Симов например заявява, че „[в настоящия момент] българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато и да било преди в историята“. Наистина? Фактът, че минималната работна заплата днес е три пъти по-висока от средната работна заплата в края на управлението на Жан Виденов би трябвало да ни казва също толкова категорично колко вярно е твърдението, че сме по-бедни от всякога, колкото и този, че реалната пенсия днес също надхвърля над три пъти тази от онова време.
Що се отнася до отчаянието, при все че бях още малък, аз много добре помня до какво състояние доведе БСП българските граждани през 1997 г. и, докато то можеше да съвсем точно да бъде определено като „отчаяние“, това съвсем не може да се каже за състоянието на сънародниците ми в момента. (А не мога да не добавя, че единствените случаи в най-новата ни история, в които българските граждани се вбесяват на управниците ни дотолкова, че да протестират с месеци срещу тях, някак все се случват по време на мандатите на БСП.)
Разбира се, Симов и колегите му са напълно прави, когато твърдят, че българските граждани живеят по-зле от останалите граждани на ЕС. Любопитно е обаче как винаги пропускат да добавят: 1.) че това се случва въпреки относително приличното развитие през голяма част от последните 18 години (само по себе си постижение на фона на политическия ни елит и вляво, и „вдясно“), започнало след безпрецедентната в най-новата ни история катастрофа, до която ни доведе тяхната собствена партия; и 2.) че всички по-богати държави от нашата, на практика без изключение, имат по-добре развити пазарни икономики от нея, така че по всяка вероятност не наличието на „твърде много пазар“ ни прави (относително) бедни, а точно фактът, че той не играе достатъчно голяма роля в стопанството ни.
Не знам за кого е предназначена елементарната пропаганда на Симов и дали сред собствените му фенове има чак такива идиоти, които да ѝ се вържат, но знам, че тънката и вероятно все по-невидима за много „журналисти“ вляво разлика между достойната журналистика и тази по Гьобелс е, че първата изисква поне коректно представяне на фактите, независимо от идеологическите пристрастия на авторите си.
Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
- Това е контролирано изтичане на информация от МВР...
Става възлова фигура в ГЕРБ благодарение на Недялко Кирезиев, с когото имат обща фирма за таксита и товарни превози. До поемането на летище-Бургас от немския концесионер, зад който всъщност стои групировката ТИМ, фирмата на Бойчев и Кирезиев държи контрола върху такситата, обслужващи пътникопотока на север и на юг от аеропорта. Сблъсъците с конкерунцията са потушавани с побоища и сплашване. Кирезиев произхожда от структурите на СИК и е съдружник на Бойко Борисов в скандалноизвестната с производството на фалшиво Марлборо „Тео интернешънъл“, разбита от НСБОП през 1997г. През 2006 г. Кирезиев прави контактът на бургаските бунтари срещу разкопаните Йоанови улици с Бойко Борисов. Това е времето, когато се заражда идеята ГЕРБ в София. Тогава протестиращите са водени от лидера на СДС Димитър Николов, днешен кмет от ГЕРБ.С тях, от първия ден е и Бойчев. Кирезиев остава в сянка, за да не се възпроизвежда в публичното пространство историята с „Тео интернешънъл“, но всъщност продължава да дърпа конците на всички останали, свързани тук с ГЕРБ. От неговата лична квота са и две общински съветнички в групата на ГЕРБ, в чиито служебни биографии фигурират връзки с лица от подземния бизнес.25 август 1991 г. в механа Нептун си ОТЕБАХ от рускините.
Този ГРЕЗДЕЙ ,беше един СОПОЛ- говоря за Димитър Бойчев
Аз бях ЕКСКУРЗОВОД и си отебавах
Никой не познаваше тази КАРАНТИЯ-Бойчев!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ние и АЗ ще ви разкатаем биографиите -по модела ТУРЦИЯ
Субсидията за НДСО
Партията на Илия Киров Национално движение за спасение на отечеството (НДСО) е получила държавната субсидия като мандатоносител в предишното 40-то Народно събрание в коалиция "Национално обединение Атака". Коалицията е регистрирана в ЦИК за парламентарни избори през 2005 г. Другият мандатоносител е партията "БНПП". Предишен одит на Сметната палата установи, че
председателят на НДСО Илия Киров е наел с парите от държавната субсидия апартамент за офис от жена си. Освен това Киров е купил бойлер, телевизор и офис техника с държавни пари, като освен това е давал заплата на себе си за дежурство в "партийния офис".
Скандалните телевизионни клипове "Гласуваш за Бойко, получаваш Костов", които агитираха да не се гласува за ГЕРБ преди изборите за европейски и национален парламент, са били платени с пари на българския данъкоплатец. Това стана ясно от доклад на Сметната палата, която по закон има задължението да проверява отчетите на партиите.
Автор на скандалните клипове беше партия "Нова зора" с лидер Минчо Минчев, която беше един от сателитите на БСП и участник в "Коалиция за България". Тогава Минчев твърдеше пред медиите, че рекламните клипове са изготвени безвъзмездно от симпатизанти на партията.
Проверката на Сметната палата е показала, че за изработването на клиповете в периода 8-16 май 2009 г. са били похарчени 221 627 лева, които не са включени в отчета на "Коалиция за България". Рекламната кампания е била финансирана със средства на друга малко известна партия - ПП "НДСО" (Национално движение за спасение на отечеството), които тя е получила от държавата като субсидия. Това е едно от многото "ментета" на НДСВ, които се пръкнаха след завръщането на Симеон Сакскобургготски в политиката. Партията е регистрирана през 2003 г. с лидер Илия Киров.
Цялата рекламна кампания в полза на "Нова зора" е струвала 463 863 лева. По този начин предизборната кампания на "Коалиция за България" е била подпомогната с почти половин милион лева, които не са включени в отчета на коалицията. Пред Сметната палата лидерът на "Нова зора" Минчо Минчев обяснил, че изразходваните средства не са включени в отчета на коалиция, защото са за реклама "за излизане на партията от състояние на анонимност и нейното популяризиране в страната".
Сметната палата обаче смята, че приемането на дарение от юридическо лице е нарушение на закона за политическите партии. "Проведената рекламна кампания от ПП "НДСО" е извършена в полза на ПП "Нова зора", участник в "Коалиция за България", което е скрита форма на финансиране на предизборната кампания на коалицията", пише в доклада на Сметната палата.
ГОЛЯМА Е БОРБАТА ЗА КОКАЛО
- на одбх
-иара
-мяра
-според мяра
и ........ ти спираш и хоп скоба
ЦЯЛАТА СИНЯ БЕМБЯНА ЗОНА НЯМА ТРИ МЕТРА ОТ КРЪСТОВИЩА И ПЕШЕХОДНИ ПЪТЕКИ,А ДА НЕ ГОВОРИМ КЪДЕ СА ГЛОБИТЕ ? ЕДНА РУЛЕТКА И ПРОКУРОР ИМ ТРБВА НА ГЕРБ ! И ЧЕСТИТА ВИ НОВА ТАКСА ЗА МИНЕТКА!!!!! А МАГИСТРАЛА СЛЪНЦЕ
На 13-ти с бюлетина № 13 за България, за днешния, за утрешния ден и бъдещето на децата ни!!!
На 13-ти с бюлетина № 13 за България, за днешния, утрешния ден и бъдещето на децата ни!!!
Chtom az koiato nai-malko obi4am komynistite 6te glasyvam za Radev, a ne za maloymnitzata Tza4eva, zna4i ne 4akaite pove4e glasove, o6te po malko ot hora koito sa odobrili na purvi tyr Radev. Iavno si viarvate prekaleno mnogo. Po4vaite da pe4atate falchivite buletini...
Заемането на определена позиция в леглото също може да намали симптомите на ГЕРБ. Повечето проучвания заключват, че спането на лявата страна намалява нощния рефлукс на стомашно съдържимо.
Целите на лечението на ГЕРБ са:
1. Пълно овладяване на клиничните симптоми.
2. Епителизиране на езофагеалната лигавица.
3. Поддържане на клинична и ендоскопска ремисия.
4. Профилактика на рецидиви и усложнения.
Общи мероприятия: нормализиране на теглото, повдигане на горната част на тялото в легнало положение, промяна в стила на живот и хранене - диетични ограничения, спиране на тютюнопушенето и алкохола.
На официалната си страница в социалната мрежа Фейсбук, председателят на ПЕС публикува съобщение, в което подчертава, че спекулациите с КТБ няма да спрат, докато не бъде публикуван истинския списък.
На страницата си в социалната мрежа, Сергей Станишев се жалва, че е прочел „поредната нагла лъжа за себе си”.
Той подчертава категорично, че нито той, нито някой от фамилията му е имал кредит или пък влог в КТБ.
Сергей Станишев посочва, че е декларирал всичките си доходи и спестявания пред Сметната палата при това доста години назад.
Лидерът на ПЕС изтъква, че всеки, който се съмнява в думите му, би могъл да провери.
Въпреки това Сергей Станишев е на мнение, че непрестанните спекулации около казуса КТБ няма да спрат, докато не бъде публикуван истинският списък на вложителите и докато представителите на политиката не спрат да използват тази тема за спорен личен и партиен имидж.
Доскорошният лидер на БСП се пита кого ли обслужва създалата се ситуация около КТБ.
Сергей Станишев подчертава, че ще настоява за опровержение и публично извинение от сайта, публикувал тази лъжа. За целта е изпратил нотариална покана до въпросния сайт.
Става възлова фигура в ГЕРБ благодарение на Недялко Кирезиев, с когото имат обща фирма за таксита и товарни превози. До поемането на летище-Бургас от немския концесионер, зад който всъщност стои групировката ТИМ, фирмата на Бойчев и Кирезиев държи контрола върху такситата, обслужващи пътникопотока на север и на юг от аеропорта. Сблъсъците с конкерунцията са потушавани с побоища и сплашване. Кирезиев произхожда от структурите на СИК и е съдружник на Бойко Борисов в скандалноизвестната с производството на фалшиво Марлборо „Тео интернешънъл“, разбита от НСБОП през 1997г. През 2006 г. Кирезиев прави контактът на бургаските бунтари срещу разкопаните Йоанови улици с Бойко Борисов. Това е времето, когато се заражда идеята ГЕРБ в София. Тогава протестиращите са водени от лидера на СДС Димитър Николов, днешен кмет от ГЕРБ.С тях, от първия ден е и Бойчев. Кирезиев остава в сянка, за да не се възпроизвежда в публичното пространство историята с „Тео интернешънъл“, но всъщност продължава да дърпа конците на всички останали, свързани тук с ГЕРБ. От неговата лична квота са и две общински съветнички в групата на ГЕРБ, в чиито служебни биографии фигурират връзки с лица от подземния бизнес.
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.
За кратката памет и липсата на възмездие
Сещате ли се какво е общото между Георги Пирински, Румен Гечев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов? Всички те са изявлени представители на БСП, познати от Народното събрание и медиите, дългогодишни политици, абонирани НС и висшите партийни и държавни постове. Някой би казал, че те са толкова години в политиката, заради своите качествата. Не, посочените имена и много като тях в момента твърдят, че представят българския народ, единствено заради липсата на обществена памет и елементарно възмездие.
Общото между всички тях, е че са били министри в правителството на Жан Виденов. Най-проваленото правителство, символ на катастрофата, до която управлението на БСП докара България. Сигурен съм, че помните усещането на управлението на Виденов, но нека да свържа спомена с лицата, които са отговорни за него, за да ви припомня как са се развили житейските им пътища по-нататък.
Румен Гечев е вицепремиер и министър отговорен за икономическо развитие в правителството, което докара хиперинфлация, доведе стотици предприятия до фалит, разори хиляди предприемачи и направи десети хиляди безработни. Този човек днес е професор в „най-престижния“ икономически университет в България. Румен Гечев определя бъдещето ни не само като обучава бъдещите кадри на нашата икономика, но и с дейността си като зам.-председател на комисията по икономическа политика и бюджетната комисия на НС, където предлага и гласува най-спорните икономически мерки на това управление.
Сигурен съм, че помните как управлението на БСП в средата на 90те, срути публичните финанси, спомогна за източването на банките, загубата на спестяванията на гражданите и несъстоятелността на голяма част от банките. Нещо като кризата с КТБ и ПИБ, и увеличаващия се бюджетен дефицит, но в значително по-страшни мащаби. Тези, които асоциират днешната банкова криза с банковите фалити при Виденов, може да имат някакво основание, защото тогавашния финансов министър се казва Димитър Костов – днешният подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ за втори пореден мандат.
А помните ли глада по време на виденовата зима и дрънченето на празните тенджери по протестите? Помните ли как житото се оказа изнесено, празните магазини, а левовете безполезни. Голяма заслуга за това има министъра на търговията и външноикономическо сътрудничество. Неговото име е Атанас Папаризов и неговото министерстване никак не се отрази на бъдещата му кариера. Избран е за народен представител по време на тройната коалиция, после става член на Европейския парламент, а след това е и депутат в последното НС. Преди няколко месеца, правителството на Орешарски, определи Атанас Папаризов за представител на България при Световната търговска организация.
За международната изолация, в която беше изпаднала България, вероятно нямате спомен. За нея допринесе тогавашния министър външни работи Георги Пирински. Още тогава западните дипломати не можеха да проумеят как някой, като Пирински, който е бил вицепремиер в тоталитарното правителство при Тодор Живков ще може да представлява външната политика на вече демократична България. Нито миналото му на вицепремиер при диктатор, нито провала му като външен министър го спряха днес той е в ЕП, след като не само е бил депутат във всяко НС последните 25 години, но и е бил председател на парламента.
Външната политика по време на Виденов може да ви е нещо далечно, съм сигурен че помните борците и мутрите, които безчинстваха и бяха реалните господари в страната. Министър на правосъдието тогава беше Младен Червеняков, който след това дълги години ръководи БСП в София, само докато беше сменен от Румен Овчаров – министър на енергетиката в правителството на Виденов, а после и в правителството на Станишев. Същия Овчаров, който днес е подписал писмо, което иска реформи и скъсване с миналото в БСП. Под същото писмо е и името на Кирил Добрев, син на покойния Николай Добрев – председател на комисията по национална сигурност и после министър на вътрешните работи при Виденов. Николай Добрев, който днес е славен от своите за това, че спасил България от гражданска война, но без да казват за отговорността на управлението, което остави гражданите на произвола на мутрите и докара страната до ръба на гражданската война.
Разказвам всичко това, за да покажа колко е кратка паметта ни. За да може днес, когато е ясно, че дните на правителството на Орешарски, дошло с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, са преброени да не считаме, че е свършило. Помнете колко усилия бяха нужни да се премахне това престъпно управление. Помнете пораженията, които министрите и депутатите нанесоха на обществения и икономически живот. Помнете техните имена и лица и нека не ги допускаме никога отново да определят съдбата ни.
Другарки и другари, стегнете се и веднага измислете нови че от БСП няма да ви платят
Свършват парите с които ВАШИТЕ фирми строят некачествени, грозни и скъпи неща.
Нито заплатите са връднали, нито работа има за специалисти.
Принципа "Ама трайте, нали за вас се прави" не минава - това което ГЕРБ са построили се руши от момента на завърването.
А ще се плаща и от внуците.
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.
Става възлова фигура в ГЕРБ благодарение на Недялко Кирезиев, с когото имат обща фирма за таксита и товарни превози. До поемането на летище-Бургас от немския концесионер, зад който всъщност стои групировката ТИМ, фирмата на Бойчев и Кирезиев държи контрола върху такситата, обслужващи пътникопотока на север и на юг от аеропорта. Сблъсъците с конкерунцията са потушавани с побоища и сплашване. Кирезиев произхожда от структурите на СИК и е съдружник на Бойко Борисов в скандалноизвестната с производството на фалшиво Марлборо „Тео интернешънъл“, разбита от НСБОП през 1997г. През 2006 г. Кирезиев прави контактът на бургаските бунтари срещу разкопаните Йоанови улици с Бойко Борисов. Това е времето, когато се заражда идеята ГЕРБ в София. Тогава протестиращите са водени от лидера на СДС Димитър Николов, днешен кмет от ГЕРБ.С тях, от първия ден е и Бойчев. Кирезиев остава в сянка, за да не се възпроизвежда в публичното пространство историята с „Тео интернешънъл“, но всъщност продължава да дърпа конците на всички останали, свързани тук с ГЕРБ. От неговата лична квота са и две общински съветнички в групата на ГЕРБ, в чиито служебни биографии фигурират връзки с лица от подземния бизнес.
Ма нищо де гледайте си лодката и викайте Орешарски 2 - не 16 ами 26 млрд нови ще ни докара да теглим
Само колко сте късопаметни, не е истина!
В армията, а дори и в държавните институции, подобни лични отношения са напълно недопустими и са грубо уставно нарушение, тъй като са конфликт на интереси. Радев сам разкри, че отдавна има връзка с Десислава и така призна, че е изневерил не само на съпругата си Гинка и семейството, но и на армията, тъй като е погазил грубо устава като военен и главнокомандващ.
Подкрепеният от инициативен комитет на БСП генерал се опита да замаже очите на избирателите си с обяснението, че Генчева е била назначена от предишното ръководство. Документите, които се получиха на редакционната ни поща обаче разкриват друго.
47-годишната Десислава постъпва във ВВС през октомври 2011 г. като старши експерт в сектор „Финанси” като цивилен гражданин. Тя има ценз за длъжността, защото е с висше икономическо образование.
Рязък обрат в кариерата й обаче настъпва през 2014 г. месеци, след като Румен Радев поема ВВС и от зам.-командир става командир на мястото на издигнатия като началник на отбраната Константин Попов. Изненадващо икономическата експертка Деси, която по това време вече е близка на сърцето на Радев, е уредена на втора длъжност именно от него, от интимния си приятел, който по-късно става неин съпруг.
Шефът прави любовницата си пиарка на ВВС, назначавайки я на втори щат с допълнително възнаграждение, става ясно още от документите. Допълнителното споразумение към трудовия й договор е от ноември 2014 г. и е подписано лично от генерала.
С него в разрез с всякаква логика и правила Генчева заема пост, който по устав е за военнослужещ и преди това е бил заеман от офицер – „съгласно длъжностната характеристика за длъжността на военнослужещ „Старши експерт” в канцеларията на командира на ВВС“. Така Генчева е приютена в кабинета на любовника си Румен Радев, без да е военнослужеща. Не по-малко скандален е фактът, че тя няма и ценз за въпросния щат „Връзки с обществеността”, който е твърде далеч от образованието, което има.
Радев се възползва от вратичка в устава, според която, ако в армейският състав няма подходящ за длъжността служител, се допуска временно назначаване на цивилен. Оказва се, че Радев не намира в цялото ВВС друг такъв и затова назначава любовницата си Деси близо до себе си на втори щат. Така двамата стават съвсем неразделни, защото Генчева по протокол го придружава по срещи и командировки.
Улисан от близостта с Деси, той така и не обявява цяла година след това нов конкурс за длъжността. Заради нарушението е назначена проверка от Министерство на отбраната, която установява, че са погазени правилата и е наложена дисциплинарна отговорност в минималните размери. Затова през 2015 г. Радев предлага конкурс да се обяви – но чак през 2016 г. И дотогава преназначава любимата си за пиарка с ново временно споразумение.
Така цели две години Десислава Генчева, с която Радев сам призна, че има интимни отношения отдавна, заема два щата във ВВС и взима две възнаграждения, закриляна от шефа си и любовник. Докато двамата през лятото на 2016 г. не напускат отборно, за да се хвърлят в политиката. Той като кандидат-президент, а тя като набързо и под натиск взета за съпруга любовница.
Припомняме, че първо ПИК разкри скандалната им връзка в началото на август, след като Радев заряза армията и двамата дни след това се ожениха, за да узаконят връзката си и да опитат да излъскат имиджа на генерала преди изборите.
Агенция ПИК изпрати запитване и до Министерство на отбраната по казуса с документите, които показват острия конфликт на интереси и скандално назначение на Генчева, която нито е военнослужеща, нито има ценз за пиар, и очакваме отговор от ведомството правени ли са проверки по казуса и какво ще бъде предприето след разкритието.
Само колко сте късопаметни, не е истина!
Става възлова фигура в ГЕРБ благодарение на Недялко Кирезиев, с когото имат обща фирма за таксита и товарни превози. До поемането на летище-Бургас от немския концесионер, зад който всъщност стои групировката ТИМ, фирмата на Бойчев и Кирезиев държи контрола върху такситата, обслужващи пътникопотока на север и на юг от аеропорта. Сблъсъците с конкерунцията са потушавани с побоища и сплашване. Кирезиев произхожда от структурите на СИК и е съдружник на Бойко Борисов в скандалноизвестната с производството на фалшиво Марлборо „Тео интернешънъл“, разбита от НСБОП през 1997г. През 2006 г. Кирезиев прави контактът на бургаските бунтари срещу разкопаните Йоанови улици с Бойко Борисов. Това е времето, когато се заражда идеята ГЕРБ в София. Тогава протестиращите са водени от лидера на СДС Димитър Николов, днешен кмет от ГЕРБ.С тях, от първия ден е и Бойчев. Кирезиев остава в сянка, за да не се възпроизвежда в публичното пространство историята с „Тео интернешънъл“, но всъщност продължава да дърпа конците на всички останали, свързани тук с ГЕРБ. От неговата лична квота са и две общински съветнички в групата на ГЕРБ, в чиито служебни биографии фигурират връзки с лица от подземния бизнес.
Само колко сте късопаметни, не е истина!
Не, авторът на фразата не е писателят Максим Горки, въпреки че става известна чрез знаменитата му “Песен на сокола”. Много преди Горки думите се появяват в баснята на Ивана Хемницер (1745 - 1784) “Мужик и крава”. Баснята разказва за печалния опит на мъж да яхне крава вместо кон. Изводът е повече от очеваден: не можем да очакваме да литне този, който е създаден да пълзи.
Само колко сте късопаметни, не е истина!
Знам, че това искате.... ама не е за всеки:
Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Само колко сте късопаметни, не е истина!
Лобистки интереси обаче са наклонили везните към “Гардиън-М1117 “, модел от началото на 80-те години на миналия век, за който експерти твърдят, че е като музеен експонат. Участници в мисията ни в Афтанистан разказаха, че въпросните машини били свалени от въоръжението на американците заради недостатъчно надеждната защита срещу взривове и мини. В момента се ползвали от Националната гвардия и военната полиция в САЩ, пише "Труд".
Инвестиционният проект за бойните машини още не е внесен за гласуване в парламента, но министър Николай Ненчев уверил членовете на комисията по отбрана, че параметрите за сделката вече са готови. Според работния вариант на проекта става въпрос за 238 бронирани бойни машини. Очаква се Министерството на финансите да даде зелена светлина на предложението.
Още през пролетта Николай Ненчев съобщи, че военното ведомство е водило разговори с американската компания “Текстрон”, която можела да изгради свое предприятие в България и да произвежда или сглобява подобни машини у нас. От два месеца американската фирма има офис в България.
МО има договор с “Текстрон” от 2007 година за доставка на 7 бронирани машини “Гардиън-М1117” за 14 млн. лева. Бившият министър на отбраната Аню Ангелов обясни още през 2010 година, че той е рамков и по него може да се закупят още машини.
Командировка
Самандов и Боцев благословили сделката
Военни припомниха, че през септември 2014 г. тогавашният шеф на Съвместното командване на силите ген. Атанас Самандов (в момента той е секретар по отбрана и сигурност на президента Росен Плевнелиев) и командващият пехотата ген. Андрей Боцев бяха на 20-дневна командировка по покана на американската оръжейна фирма “Текстрон”. След завръщането си двамата се похвалиха, че рейнджърите ни в Афганистан ще получат дарение от 10 нови бронирани машини “Командо-селект” на фирмата (въпросните машини са с 30% по-надеждна защита срещу мини и взривове от “Гардиън – М1117”). Предполага се, че още тогава са поели ангажимент за купуване на още машини за пехотата ни.
Става възлова фигура в ГЕРБ благодарение на Недялко Кирезиев, с когото имат обща фирма за таксита и товарни превози. До поемането на летище-Бургас от немския концесионер, зад който всъщност стои групировката ТИМ, фирмата на Бойчев и Кирезиев държи контрола върху такситата, обслужващи пътникопотока на север и на юг от аеропорта. Сблъсъците с конкерунцията са потушавани с побоища и сплашване. Кирезиев произхожда от структурите на СИК и е съдружник на Бойко Борисов в скандалноизвестната с производството на фалшиво Марлборо „Тео интернешънъл“, разбита от НСБОП през 1997г. През 2006 г. Кирезиев прави контактът на бургаските бунтари срещу разкопаните Йоанови улици с Бойко Борисов. Това е времето, когато се заражда идеята ГЕРБ в София. Тогава протестиращите са водени от лидера на СДС Димитър Николов, днешен кмет от ГЕРБ.С тях, от първия ден е и Бойчев. Кирезиев остава в сянка, за да не се възпроизвежда в публичното пространство историята с „Тео интернешънъл“, но всъщност продължава да дърпа конците на всички останали, свързани тук с ГЕРБ. От неговата лична квота са и две общински съветнички в групата на ГЕРБ, в чиито служебни биографии фигурират връзки с лица от подземния бизнес.
Само колко сте късопаметни, не е истина!
Пример : Правиш автобусна спирка - бам 80000 лв (материали и труд 15000) чиста печалба 65000 лв. А за 50 спирки колко стават?
Само колко сте късопаметни, не е истина!
Активното мероприятие било организирано от отдела за медийна комуникация на БСП. От пръв поглед прави впечатление, че става въпрос за типични интернет “тролове” – профили зад които не стои реална личност, а са създадени с цел да имитират обществена подкрепа и да прокарват поръчкови директиви, посочва изданието.
Пиша всичко това "чичо Пенчо", защото "пещерният антикомунизъм" вече се изтърка. Мина достатъчно време и доста факти се изясниха. Като си започнал да пишеш и да опресняваш паметта на хората. Пиши за Филип Димитров-ликвидатора на българското село и земеделие.
Пиши за Иван Костов- човека който погреба българската промишленост.
За 27 години преход колко години управляваха "комунистите"
Луканов - 2 правителства през 1990 - 1 година
Жан Виденов - 1994 - 1996 г. - две години
Тройна коалиция - 4 години - макар условни
Орешарски - 1 година
8 години от които 4 в коалиция.
Къде са другите 19 години, бе байно през тези 19 години нямаше ли мутри, заплатите как бяха, всичко беше "цветя и рози".????
Айде чичо, със здраве.......
В армията, а дори и в държавните институции, подобни лични отношения са напълно недопустими и са грубо уставно нарушение, тъй като са конфликт на интереси. Радев сам разкри, че отдавна има връзка с Десислава и така призна, че е изневерил не само на съпругата си Гинка и семейството, но и на армията, тъй като е погазил грубо устава като военен и главнокомандващ.
Подкрепеният от инициативен комитет на БСП генерал се опита да замаже очите на избирателите си с обяснението, че Генчева е била назначена от предишното ръководство. Документите, които се получиха на редакционната ни поща обаче разкриват друго.
47-годишната Десислава постъпва във ВВС през октомври 2011 г. като старши експерт в сектор „Финанси” като цивилен гражданин. Тя има ценз за длъжността, защото е с висше икономическо образование.
Рязък обрат в кариерата й обаче настъпва през 2014 г. месеци, след като Румен Радев поема ВВС и от зам.-командир става командир на мястото на издигнатия като началник на отбраната Константин Попов. Изненадващо икономическата експертка Деси, която по това време вече е близка на сърцето на Радев, е уредена на втора длъжност именно от него, от интимния си приятел, който по-късно става неин съпруг.
Шефът прави любовницата си пиарка на ВВС, назначавайки я на втори щат с допълнително възнаграждение, става ясно още от документите. Допълнителното споразумение към трудовия й договор е от ноември 2014 г. и е подписано лично от генерала.
С него в разрез с всякаква логика и правила Генчева заема пост, който по устав е за военнослужещ и преди това е бил заеман от офицер – „съгласно длъжностната характеристика за длъжността на военнослужещ „Старши експерт” в канцеларията на командира на ВВС“. Така Генчева е приютена в кабинета на любовника си Румен Радев, без да е военнослужеща. Не по-малко скандален е фактът, че тя няма и ценз за въпросния щат „Връзки с обществеността”, който е твърде далеч от образованието, което има.
Радев се възползва от вратичка в устава, според която, ако в армейският състав няма подходящ за длъжността служител, се допуска временно назначаване на цивилен. Оказва се, че Радев не намира в цялото ВВС друг такъв и затова назначава любовницата си Деси близо до себе си на втори щат. Така двамата стават съвсем неразделни, защото Генчева по протокол го придружава по срещи и командировки.
Улисан от близостта с Деси, той така и не обявява цяла година след това нов конкурс за длъжността. Заради нарушението е назначена проверка от Министерство на отбраната, която установява, че са погазени правилата и е наложена дисциплинарна отговорност в минималните размери. Затова през 2015 г. Радев предлага конкурс да се обяви – но чак през 2016 г. И дотогава преназначава любимата си за пиарка с ново временно споразумение.
Така цели две години Десислава Генчева, с която Радев сам призна, че има интимни отношения отдавна, заема два щата във ВВС и взима две възнаграждения, закриляна от шефа си и любовник. Докато двамата през лятото на 2016 г. не напускат отборно, за да се хвърлят в политиката. Той като кандидат-президент, а тя като набързо и под натиск взета за съпруга любовница.
Припомняме, че първо ПИК разкри скандалната им връзка в началото на август, след като Радев заряза армията и двамата дни след това се ожениха, за да узаконят връзката си и да опитат да излъскат имиджа на генерала преди изборите.
Агенция ПИК изпрати запитване и до Министерство на отбраната по казуса с документите, които показват острия конфликт на интереси и скандално назначение на Генчева, която нито е военнослужеща, нито има ценз за пиар, и очакваме отговор от ведомството правени ли са проверки по казуса и какво ще бъде предприето след разкритието.
Успех - Имате доверието ми
Реакциите на бившите другари на Пламен Орешарски не закъсняха. Някой се заиграха с въпрос, на който те не отговориха.
"Кой издигна Орешарски? Кой кой! Не е БСП", пише Калоян Паргов.
Доста по-лично беше посланието на други, като депутатът Атанас Зафиров: "Гледам, Орешарски се кандидатирал за президент. На него и на Калфин ще изпратя няколкото чифта обувки, които съм изтъркал от бягане, да ги избираме за какво ли не. Атанас Зафиров - един наивник, на средна възраст!"
Моментално се завъртя спекулацията, че зад решението на бившия премиер стои Сергей Станишев.
"Категорична съм, че не е кандидатът на Станишев", написа здравният министър в кабинета "Орешарски" Таня Андреева.
"Не е Станишев. С вице Папазов си е ДПС", отговори Деница Златева от Изпълнителното бюро на БСП.
Леко злорада реакция предизвика кандидатурата на Орешарски и сред напусналите "Позитано" другари. Трендафил Величков, говорител на АБВ, не забави реакция: "И какво стана сега, Нинова си има кандидат и Сергей и семейство си имат кандидат (Орешарски и техният си министър) За всеки клан по един - кажи честно!".
Нито искам да спре развитието на града ни
Нито искам да ни управляват червенушки
..................
Затова гласувам за ГЕРБ
В армията, а дори и в държавните институции, подобни лични отношения са напълно недопустими и са грубо уставно нарушение, тъй като са конфликт на интереси. Радев сам разкри, че отдавна има връзка с Десислава и така призна, че е изневерил не само на съпругата си Гинка и семейството, но и на армията, тъй като е погазил грубо устава като военен и главнокомандващ.
Подкрепеният от инициативен комитет на БСП генерал се опита да замаже очите на избирателите си с обяснението, че Генчева е била назначена от предишното ръководство. Документите, които се получиха на редакционната ни поща обаче разкриват друго.
47-годишната Десислава постъпва във ВВС през октомври 2011 г. като старши експерт в сектор „Финанси” като цивилен гражданин. Тя има ценз за длъжността, защото е с висше икономическо образование.
Рязък обрат в кариерата й обаче настъпва през 2014 г. месеци, след като Румен Радев поема ВВС и от зам.-командир става командир на мястото на издигнатия като началник на отбраната Константин Попов. Изненадващо икономическата експертка Деси, която по това време вече е близка на сърцето на Радев, е уредена на втора длъжност именно от него, от интимния си приятел, който по-късно става неин съпруг.
Шефът прави любовницата си пиарка на ВВС, назначавайки я на втори щат с допълнително възнаграждение, става ясно още от документите. Допълнителното споразумение към трудовия й договор е от ноември 2014 г. и е подписано лично от генерала.
С него в разрез с всякаква логика и правила Генчева заема пост, който по устав е за военнослужещ и преди това е бил заеман от офицер – „съгласно длъжностната характеристика за длъжността на военнослужещ „Старши експерт” в канцеларията на командира на ВВС“. Така Генчева е приютена в кабинета на любовника си Румен Радев, без да е военнослужеща. Не по-малко скандален е фактът, че тя няма и ценз за въпросния щат „Връзки с обществеността”, който е твърде далеч от образованието, което има.
Радев се възползва от вратичка в устава, според която, ако в армейският състав няма подходящ за длъжността служител, се допуска временно назначаване на цивилен. Оказва се, че Радев не намира в цялото ВВС друг такъв и затова назначава любовницата си Деси близо до себе си на втори щат. Така двамата стават съвсем неразделни, защото Генчева по протокол го придружава по срещи и командировки.
Улисан от близостта с Деси, той така и не обявява цяла година след това нов конкурс за длъжността. Заради нарушението е назначена проверка от Министерство на отбраната, която установява, че са погазени правилата и е наложена дисциплинарна отговорност в минималните размери. Затова през 2015 г. Радев предлага конкурс да се обяви – но чак през 2016 г. И дотогава преназначава любимата си за пиарка с ново временно споразумение.
Така цели две години Десислава Генчева, с която Радев сам призна, че има интимни отношения отдавна, заема два щата във ВВС и взима две възнаграждения, закриляна от шефа си и любовник. Докато двамата през лятото на 2016 г. не напускат отборно, за да се хвърлят в политиката. Той като кандидат-президент, а тя като набързо и под натиск взета за съпруга любовница.
Припомняме, че първо ПИК разкри скандалната им връзка в началото на август, след като Радев заряза армията и двамата дни след това се ожениха, за да узаконят връзката си и да опитат да излъскат имиджа на генерала преди изборите.
Агенция ПИК изпрати запитване и до Министерство на отбраната по казуса с документите, които показват острия конфликт на интереси и скандално назначение на Генчева, която нито е военнослужеща, нито има ценз за пиар, и очакваме отговор от ведомството правени ли са проверки по казуса и какво ще бъде предприето след разкритието.
ГЕРБ си остават единствения разумен избор за България. Само погледнете че отново и отново всички се надпреварват с тях.
да не питате после за Радев пак КОЙ
За кратката памет и липсата на възмездие
Сещате ли се какво е общото между Георги Пирински, Румен Гечев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов? Всички те са изявлени представители на БСП, познати от Народното събрание и медиите, дългогодишни политици, абонирани НС и висшите партийни и държавни постове. Някой би казал, че те са толкова години в политиката, заради своите качествата. Не, посочените имена и много като тях в момента твърдят, че представят българския народ, единствено заради липсата на обществена памет и елементарно възмездие.
Общото между всички тях, е че са били министри в правителството на Жан Виденов. Най-проваленото правителство, символ на катастрофата, до която управлението на БСП докара България. Сигурен съм, че помните усещането на управлението на Виденов, но нека да свържа спомена с лицата, които са отговорни за него, за да ви припомня как са се развили житейските им пътища по-нататък.
Румен Гечев е вицепремиер и министър отговорен за икономическо развитие в правителството, което докара хиперинфлация, доведе стотици предприятия до фалит, разори хиляди предприемачи и направи десети хиляди безработни. Този човек днес е професор в „най-престижния“ икономически университет в България. Румен Гечев определя бъдещето ни не само като обучава бъдещите кадри на нашата икономика, но и с дейността си като зам.-председател на комисията по икономическа политика и бюджетната комисия на НС, където предлага и гласува най-спорните икономически мерки на това управление.
Сигурен съм, че помните как управлението на БСП в средата на 90те, срути публичните финанси, спомогна за източването на банките, загубата на спестяванията на гражданите и несъстоятелността на голяма част от банките. Нещо като кризата с КТБ и ПИБ, и увеличаващия се бюджетен дефицит, но в значително по-страшни мащаби. Тези, които асоциират днешната банкова криза с банковите фалити при Виденов, може да имат някакво основание, защото тогавашния финансов министър се казва Димитър Костов – днешният подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ за втори пореден мандат.
А помните ли глада по време на виденовата зима и дрънченето на празните тенджери по протестите? Помните ли как житото се оказа изнесено, празните магазини, а левовете безполезни. Голяма заслуга за това има министъра на търговията и външноикономическо сътрудничество. Неговото име е Атанас Папаризов и неговото министерстване никак не се отрази на бъдещата му кариера. Избран е за народен представител по време на тройната коалиция, после става член на Европейския парламент, а след това е и депутат в последното НС. Преди няколко месеца, правителството на Орешарски, определи Атанас Папаризов за представител на България при Световната търговска организация.
За международната изолация, в която беше изпаднала България, вероятно нямате спомен. За нея допринесе тогавашния министър външни работи Георги Пирински. Още тогава западните дипломати не можеха да проумеят как някой, като Пирински, който е бил вицепремиер в тоталитарното правителство при Тодор Живков ще може да представлява външната политика на вече демократична България. Нито миналото му на вицепремиер при диктатор, нито провала му като външен министър го спряха днес той е в ЕП, след като не само е бил депутат във всяко НС последните 25 години, но и е бил председател на парламента.
Външната политика по време на Виденов може да ви е нещо далечно, съм сигурен че помните борците и мутрите, които безчинстваха и бяха реалните господари в страната. Министър на правосъдието тогава беше Младен Червеняков, който след това дълги години ръководи БСП в София, само докато беше сменен от Румен Овчаров – министър на енергетиката в правителството на Виденов, а после и в правителството на Станишев. Същия Овчаров, който днес е подписал писмо, което иска реформи и скъсване с миналото в БСП. Под същото писмо е и името на Кирил Добрев, син на покойния Николай Добрев – председател на комисията по национална сигурност и после министър на вътрешните работи при Виденов. Николай Добрев, който днес е славен от своите за това, че спасил България от гражданска война, но без да казват за отговорността на управлението, което остави гражданите на произвола на мутрите и докара страната до ръба на гражданската война.
Разказвам всичко това, за да покажа колко е кратка паметта ни. За да може днес, когато е ясно, че дните на правителството на Орешарски, дошло с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, са преброени да не считаме, че е свършило. Помнете колко усилия бяха нужни да се премахне това престъпно управление. Помнете пораженията, които министрите и депутатите нанесоха на обществения и икономически живот. Помнете техните имена и лица и нека не ги допускаме никога отново да определят съдбата ни.
Имам едно питане към тях:
- когато 200 бургазлии от проекта ЮП останаха на улицата, вие къде бяхте?!
- когато 200 бургазлии от мина Черно море ПАК останаха на улицата - вие къде бяхте?!
ТОВА са реални проблеми на хората в града ни, мунчовци - че няма работа, че икономиката на Бургас сте я свели само до заветните "европроекти" - но там за хората работа все няма, а за вас комисиони винаги се намират!
Иначе поздравления!
ГЕРБ трябва да победи!
Гласувайте тази неделя!
Активното мероприятие било организирано от отдела за медийна комуникация на БСП. От пръв поглед прави впечатление, че става въпрос за типични интернет “тролове” – профили зад които не стои реална личност, а са създадени с цел да имитират обществена подкрепа и да прокарват поръчкови директиви, посочва изданието.
Държавата не ви е мащехата от едно време, че лично да ви снася в джобчетата, а ако ли не да си го краднете.
Държавата трябва да е гарант за обществените условия и строежи, а не за празнотата в черените ви кухини.
Успех Миме