Бели ковчези и извинения - убих, без да искам. А смъртно наказание?! След което ще се извиним

Бял ковчег точно на Великден, това беше съдбата на едно момче, което вярваше в приятелството

Ключови думи: Николай, погребан, бял ковчег, младежи, смъртно наказание, майка, иска да умре

Тема в развитие

Процесът срещу Тодор Атанасов за убийството на дистрибутора Николай Христов тръгва утре в БОС Убиецът Тодор: Николай ми каза „п*дераст, дай дрогата!” Не го наръгах нарочно Тодор - Малката баничка не иска в ареста, твърди, че Николай го изнудвал за пико

Бели ковчези и извинения - убих, без да искам. А смъртно наказание?! След което ще се извиним Тодор Атанасов от Бургас, обвинен за убийството на приятеля си Николай, е направил самопризнания Ето го убиецът на Николай! Това е 22-годишният Николай, който беше прободен 4 пъти от Баничката Закланият Николай бил дистрибутор на сладки и ядки, майка му е тежко болна Зверско убийство по Великден: Заклаха 22-годишен дистрибутор в Бургас и хвърлиха трупа му в нива

виж още

скрий

21 Април 2014, Понеделник, 05:09 ч.

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА

Аз трябваше да умра, не той, ридаеше болната майка на поразения от приятелска ръка Николай... а няма и седмица от жестокото убийство на малката Алекс

Тодор не беше стока, но никога не сме мислили, че може да стигне дотук. Това говореха момчета, събрали се на Бургаските гробища днес в ранния следобед, за да изпратят съученика и приятеля си Николай, който загина от "приятелската" ръка на Тодор Атанасов.

Така не може да продължава. Ще го изкарат наркоман, ще го изкарат невменяем, ще полежи малко в затвора и ще го пуснат, а Ники след малко ще бъде заровен завинаги. Ще направим група във Фейсбук за връщане на смъртното наказание. Когато знаеш, че можеш и ти да умреш, ще се замислиш, преди да вдигнеш ръка срещу друг, говореше съсед, който не криеше сълзите си и не беше сложил традиционните за такива случаи тъмни очила.

Младежите се нареждаха един след друг край сергиите за цветя, купуваха последната си почит към приятеля си, изглеждаха стресирани и потресени. Край белия ковчег се бяха наредили роднини в траур, пристигнали от всички краища на страната, шокирани, не вярващи, не можещи да понесат истината.

Какво става с този свят, какво става с този народ, полудя ли, всеки ден е така. Всеки ден си отиват млади хора. Един от болест, друг от катастрофа, трети убит, говореше продавачка на цветя, която уж е претръпнала и е виждала вече какво ли не. Черна катафалка вкара белия ковчег с тленните останки на момчето в ритуалната зала.

Защо той, защо не аз, ридаеше онкоболната му майка още вчера. Защо Господ ни наказа така?

Край 20-ти блок в "Славейков" хората продължават да минават на пръсти, а семейството се е затворило и скърби за изгубеното си дете. Убиецът пък е в ареста и казал, че съжалява.

Атанаска също каза, че съжалява за стореното с малката Алекс. Тодор даже рони и сълзи от разкаяние. А никой не се сети да заплаче преди това. Нито, когато душеше дете с плик, нито, когато ръгаше приятел с нож в сърцето.

Късни крокодилски сълзи. Лицемерно съжаление. А двама души лежат в белите си ковчези. Остава да съжалим убийците. И да поплачем с тях.

За себе си. Защото може да сме следващите жертви на системата, която ни раздели на хора в ковчези и състрадателни разкайващи се убийци.

В категории: Лична драма